Разправям се, защото искам някаква мижава справедливост.
Ама тя толкова е омотана в паяжината на кардиналната си криза, че не вижда по- далеч от носа си.
Вече не се разгорещявам толкова, просто мълча и си правя нещата тихомълком. Не минава и седмица,без да ме клъвне, не оставам безмълвна и без отговор, но и не хабя енергия напразно.
А откъде ми дойде- сигурно от прогресивна Козя Луна, Сатурн ми се мота върху У10 от много време, знам ли.
Свикнах, за щастие и е последна година и вече всеки узна колко е некадърна в тази си позиция.
Иначе тази седмица ми е разкош, нервите си заминаха с разпадането на опозициите на Марс.
Сега го чакам върху Венерата и понеже ми е У11, сигурно ще отбележи онази дългоочаквана приятелска среща.