Моята адвокатка сякаш ме тласкаше към доброволно споразумение, протокола от съдебното заседание взехме вчера, а днес изтича срокът за обжалване на съдебното определение.
Позициите на ищеца са бетон - каквото и да правиш, за нищо не можеш да се хванеш. Като всеки богат човек, той още навремето си е опекъл работата. Майка ми нямаше достатъчно акъл, постъпи твърде недалновидно и винаги е искала единствено на съпруга си да угоди, вместо да помисли обективно за бъдещи последици и до каква степен би могла да навреди на себе си и на единственото си дете. Сега сърбам чужди попари. Приписват ми нейно солидарно задължение по ипотечен кредит. Нищо, свикнала съм да ме цакат/използват.
Сагата върви към приключване, поне ще си запазя моето. Можеше да бъде и в пъти по-лошо, ако навремето тя се беше съгласила да продаде единственото си жилище, да му даде парите и той да ги вложи в строежа на триетажната фамилна къща, която сега се води "фирмен имот" /с ЕООД на негово име/.
Но на 15 юни идва Видовден, нека не забравяме