Чаках някакви събития при Марс през Асц, че да му засека градуса, ма няма нищо.
Освен едно, ама не знам брои ли се. Доставиха ми един диван, но се оказа, че не може да влезе в асансьора и момчетата трябваше да го качат по стълбите. Но на междуетажните площадки съседите са си нахвърляли ненужни вещи и мебели, заради които една седмица преди това се карах с фирмата за поддържка на входа и пак никакви мерки не взеха. Изкоментирах това с момчетата /които бяха доста габаритни/ и те толкова се ядосаха на фирмата, че тръгнаха да им звънят, не заради друго, а защото не са ме взели на сериозно. За първи път през живота си се почувствах жена и че има някой, който с лекота може да свърши, това което на мен ми се налага да правя с доста усилия, щото за да ме вземе някой на сериозно трябва доста да си покажа зъбите, а това ме изморява.
Много е хубаво усещането за истинска мъжка сила. Даже им предложих на момчетата да се нанасят у нас, че не искам да си отиват
Докато предишният ден трябваше да се изнесат старите мебели. Двама мъже ми помогнаха. Е познайте кой свърши всичко. Накрая ми викат що трепериш, по-спокойно. Е кво няма да треперя, то ме заболяха ръцете само докато разглобя мебелите, докато те се подмотват и философстват.
Идваха и още едни, да монтират едни шкафовe. Едното момче беше по-оправно, но на другия ми идваше да му взема отверката и сама да си сглобя шкафа