Мда, добре че не съм само аз. Иначе излиза да съм от Мизантропия, мразя Коледата, роднините знаят, но туширам с безразличие и неопределена усмивка. Мразя е силно казано, но, идеята е за равносметка в края на годината, това е важно. Хубавото прекарване с хора се случва и по друго време. Да, събират се и се преброяват приятели, роднини, почивни дни са тези. Да е задушевно е важно, да си легнеш зареден от хубаво отношение, обща хармония с хора, които чувстваш близки.
Не съм само аз, добре че споделихте. Мен това масите отрупани и шума от силния безсмислен говор ме унищожава, още в 22 се радвам че за малко съм на работа. Като се върна, виждам че правилно не съжалявам за отсъствието си, не съм изпуснала. И не са виновни непременно хората, разбирането се е променило.
Не че съм ретроградна, но в миналото не е имало източници на шум и стрес, камо ли телевизори, хващали са се за ръце ,заедно казвайки молитва, говорили са си ценни неща. Няма друго, разчитат на общата обич, с която може да се оградят срещу съдба, природа. То и сега нямаме друго, но не се сещаме, докато нещо не ни клекне в ъгъла-болест, нещастие, самота, знам ли. Много материално изразени и изпразнени от вътрешно съдържание станаха празниците. Те са-празно от работа, за да имаш време за да направиш-пълно на душата.
