Силата в наталната карта

[Papy]

Темата за силата, не за насилието
Аз лично я свързвам с плутон, той ни изпитва по най-разнообразни начини и ни прави оцеляващи
Ако гледаме класическите управители, марс отговаря за действието, сатурн-за дисциплината, вероятно аспект между двете би направил човек устойчив

Сила е да станеш, когато си паднал, не-да не падаш
Сила е да простиш и да забравиш
Сила е да замълчиш или да се извиниш, ако не си бил прав

[Lilla]

Най-трудно ми е да простя и да забравя, когато се сблъскам с особено мръсни и безочливи хора.
Не спирам да мисля как въобще е възможно такива като тях да съществуват, да вредят и да злоупотребяват, а същевременно да се радват на благинки, с какво право... В това отношение съм под силно влияние на Плутон - трудно ми е да се отърся от тези чувства и да не искам справедливо възмездие, да не искам равновесието да бъде възстановено, сметката да бъде платена.

Но както казват руснаците, "жизнь всё расставляет по своим местам" - всичко е въпрос на време. Най-големият дар и сила е прошката - онази, която идва осъзнато, след много болка и вътрешна борба. Да победиш слабостта си, да превъзмогнеш егото.

[Papy]

Марс може би прощава, че няма време за дълги битки
Но сатурн...?
А плутон?

[Lilla]

За сатурнови и плутонови Луни имам наблюдения, че най-трудно забравят.
Имам предвид аспекти с тези две планети. Но като че ли на тях им е дадено да "привличат" ситуации и хора, в/от които биват силно наранени. Но съм забелязала и това, че този, който не е минал през тази отрова и не е бил в "кожата" ти, няма как да те разбере, все ще ти се прави на съдник. Съдниците ги отсвирвам да ходят да копат своята градинка, със сигурност има какво да намерят там. 

В петък се запознах с много интересна и позитивна млада двойка, в събота се срещнах с тях. В момента, в който ги видях, имах чувството, че ги познавам цял живот (тя е със Слънце в Овен, а той е със Слънце в Рак - двамата ми се "закачиха" за светилата). Жената се оказа много добър психолог и с лекота определи състоянието, в което все още пребивавам. И тя ми каза следното: "Не мисли защо ти е дадено това изпитание, а за какво - тогава ще намериш отговор на най-важните въпроси и ще можеш да продължиш напред". 

[Mirabella]

Няма нужда винаги да прощаваш. Има хора, които не заслужават прошка.
Прошката като средство за самолечение на нанесените рани. Може би, но има и други средства. Някои хора просто не заслужават да получат прошка и няма да я получат от мен.

Към отмъстителните може да прибавите и комбинацията Марс/Кету, но сигурно изисква и други, подкрепящи конфигурации в картата.

Имам Марс, Сатурн и Плутон в 8-ми дом в тригон със Слънце в 1-ви и квадрат с Венера (диспозитора им) в 12-ти (в западната карта).
А аз казвам - не мисли защо, а как ще се справиш с него. Като се справиш, после можеш да размислиш, ако все още виждаш смисъл в правенето на такива анализи. Това си повтарям на себе си. Много пъти съм била на крачка да се откажа от борбата, която водя. Но всеки път си припомням, че няма да е честно да оставя лошите да спечелят. И не само заради себе си, а заради всички хора, на които са навредили, съсипали, изгонили, погаждайки им същите номера като на мен (че може и по-лоши). Трябва да се боря, за да поправя тази несправедливост. Не съм достатъчно силна, изпадам в моментни отчаяния. Но се налага да се изправя и да бъда силна. Трябва да бъда по-силна.
Марс/Сатурн генерира много гняв, непоносимост, особено към нараняване на гордостта. Не е задължително този гняв да се превърне в отмъщение. При мен се превръща в мотив за борба, но след първоначално отчаяние, отказ. Трябва ми малко време, за да стана от пепелта (това е Плутон).

[Lilla]

Няма нужда винаги да прощаваш. Има хора, които не заслужават прошка.
Прошката като средство за самолечение на нанесените рани.

Истината е, че животът и благоденствието на такива хора не зависят от нашата прошка, те просто не се нуждаят от нея. По ни е нужна на нас, за да спре да ни тежи бремето на обидата и разочарованието  и да можем да започнем "на чисто".  А хора, които са оперирани от съвест (Сатурн), въобще не се измъчват дали някой ще им прости стореното зло. И накрая ние сме слабите, задето не можем да простим. А те с какво са силни?

[Papy]

Границите не трябва да бъдат преминавани. Аз лично не отмъщавам, и рядко изпадам в гневни пристъпи (вече)
Но несправидливостта може да ми е много силен мотив, не го намирам за отмъщение, а за тържество на правдата
Рядко е лично, въпрос на принципи
И според мен точно защото не е лично, не е гневно и не е отмъщение, шансът да успее е много по-голям

Ако ме разбирате в конкретния случай за какво говоря 

[Lilla]

Никога не съм отмъщавала, но много държа да бъде възстановен балансът.
Просто имам по-изразено чувство за справедливост, реагирам остро.

От друга страна си давам сметка за това, че нашето човешко разбиране за справедливост често няма нищо общо с вселенския баланс.

[Papy]

От друга страна си давам сметка за това, че нашето човешко разбиране за справедливост често няма нищо общо с вселенския баланс.

Моят опит показва точно обратното, във вселената нищо не се губи, тя се самоуравновесява, понякога чрез нас, понякога въпреки нас

[Lilla]

Дори имам чувството, че започва да им се връща едва след като простиш и забравиш, при това не веднага.

Но докато продължаваш да сублимираш и предъвкваш обидата, си като в затворен омагьосан кръг - отдаваш много негативна енергия на човека, който те е обидил, в някаква форма тя се връща и при теб.

[Papy]

Несправедливостта е по-скоро константа, отколкото изключение. И да се бориш все тая.

Не е все тая-бой по главата според силите

[Papy]

Това се подразбира, не в буквалния смисъл разбира се, но извода е вследствие от това. Иначе така както го пишеш се получава в идеалния случай.

С кои планети свързваш силата-колко ще се борим, до кога, с кой

[Orfei]

Много интересно силата , но за какво - Духовна , ментална , физическа, емоционална. Мисля,че  в разглеждането на темите имаше определени фактори за физическа сила и издръжливост на тялото, както има и предразположения за интелектуална, сексуална сила, повишена психоактивност.

Аз като чуя така сила - това е Слънце , Луна(като + и - на Аз-а), Марс- двигател, Плутон- трансформатор, генериращ, рециклиращ, презареждащ, възстановяващ.
Но всяка планета може да бъде наречена символ на някаква сила.

За да бъдеш силен ти е нужна и вяра 

Това е първото. Много съм съгласен. Страхът, отегчението, апатията, отчаянието сякаш са състояния ,в които човек е като изцеден от сила.
За мен качествата, които повечето хора биха асоциирали със сила са не само типичните мъжки, но и типините женски, смелост- търпение, задълбаване- омекотяване, бунтарство- целомъдрие, напредничавост - постоянство, воля - адаптация, стоицизъм и тн.

[Papy]

Слънце - хъс да отстояваш себе си, Марс - волята да го реализираш и Сатурн - вътрешния авторитет и увереност.
А това за борбата зависи индивидуално от синастрията.

Има логика
А защо според вас често се твърди, че съвпадът марс/сатурн е негативен като влияние?

Според мен дава много устойчивост на бурите, особено в мъжка карта

[Lilla]

Марс/Сатурн може да даде устойчивост и издръжливост. Сещам се за едно изказване на астроложката Гали - беше направила сравнение с последния оцелял в Сървайвър. 

Слънце/Марс не винаги дава физическа сила, активност - срещала съм го и в картите на много инертни, мързеливи хора. В мъжка карта може да даде и много устойчиво здраве, силен имунитет, но изобщо не е задължително да бъде "спортен тип".

Аспектите Луна/Марс също дават силни характери, особено в женска карта. Зависи от знака - в огнен знак може да даде енергия, инициатива, настъпателност, във водни знаци дава духовна сила, умение да се преодоляват емоционални кризи.

Плутон дава способност за регенерация, метаморфоза, психическа устойчивост и същевременно дълбочина, но за да овладеш и използваш конструктивно силата му, първо трябва да си минал през деветте кръга на ада. За всеки адът има различни измерения. Хора със слабо интегриран Плутон с лекота разпознавам - при най-малката криза посягат към нептунови средства - бягане от реалността, самосъжаление, алкохол, опиати, т.е. трудно се мобилизират, за да се изправят лице в лице с предизвикателствата и с реалността, която не ги устройва (но не им стиска да се опитат да я променят, доколкото могат).