Лили, аз приемам намесата на семейството, когато тя е явна. Баба ми често идва и ми казва, знам, че няма да ме послушаш, но аз да си кажа. Дядо ми пък ще се дръпне сърдит, ако не го послушам (той си мисли, че винаги е прав). Това е нормално, даже така трябва да бъде. Усещам загрижеността. А другото не е нормално. Това е лъжа, интрига, предателство, лишаване от лична воля, лишаване от правото да си самостоятелен, да си възрастен, да взимаш решение. Освен това е и подгравка в известна степен, заради това, че те са по-информирани от мен. И най-накрая е кармично престъпление, което в този момент искам да си платят, а в някой следващ ще ми стане жал за тях, винаги ми става.
Новият урок, който е отговор на въпроса ти, е че се освобождаваш от един човек, когато се разплетете, когато се развържете. Това е причината да съм още с мъжа ми - има неизказани неща, тежки думи, които не са казани, и тежки чувства, от които е бягано. Така бягаше той десет години от разговорите за деца. Когато си събрах багажа един ден и му вдигнах скандал (понеже той беше много циничен и дори не даваше да се говори по темата), чак тогава се осъзна. А мойта грешка е, че винаги давам мнооого дълги шансове. Ако е сега, две години от началото на връзката и довиждане. Аз го чаках моя 12. Накрая се оказа, че не мога да заблеменея. Че не съм можела през цялото време. Че ще трябва медицинска помощ и време, за да стане. Това беше краят на връзката. Тогава просто го намразих. Всичко друго се случи по-късно, като естествена последица на това, че скъсахме интимността, любовта и спряхме секса. Не го пиша като оправдание. Аз знам, че всеки разтурен брак е по вина на двамата и тя винаги е 50/50. Дори когато единият е насилник, жертвата стои там доброволно. Няма оправдания, нито заради деца, нито заради нищо, които да са валидни защо стоиш там. Така че аз съм виновна, колкото и него. Но когато реших да си променя живота, когато реших да живея с друг, тогава вече черната невидима ръка се намеси, за да ми сложи пръчка в колелата и да ми промени съдбата без знанието ми и против волята ми. Това не мога да го приема. Болката е толкова голяма, защото това са хората от най-близкия ми кръг, просто най-близките. Ако бяха приятели, пак щеше да е болезнено, но някак е по-естествено, не са били проверени. Така че, Лили, знам, че не нравоучаваш. Предстои може би на няколко етапа развързването. Няколко разговора, после тежките чувства, после приемането на ситуацията, после помирението с всички, моментът е узрял. Аз не съм отмъстителна, но това вече ми промени живота и ще гледам просто да канализирам енергията в действия. Това е най-важното до което стигнах - да изкопая цялата истина за всичко и всички, всичко да стане публично, а аз да се погрижа за моята самостоятелност - нова работа, по-висок доход, учене, ако ми стигнат силите сега, ако не - по-нататък, развод, преместване и т.н. По някое време ще срещна и друг мъж, ще имам семейство, но първо трябва да се очистя мен и ситуацията и да минат болезнените чувства. Аз знам как от всеки мъртъв труп да произведа перфектната тор, да се регенерирам и да поникна наново. Не искам да товаря темата повече с лични драми. Ако някой иска, ще си пишем на лични. Благодаря ви за подкрепата, за съветите и за загрижеността. Извинявайте, че така се излях емоционално, просто реагирах във фазата на шока.