Гледаш достойнствата на планетите, знакът, в който е едната, какъв е за другата, екзалтират ли се, заточват ли се една друга, има ли рецепции, такива неща. Това дава някакъв фон, тия двама актьори като цяло се разбират/не се разбират. Ако се разбират, аспектът е точката над И-то — нещо ще да става или вече е станало, със зор или без. Ако не се разбират, напрегнатият аспект не случва нещата. Ако е лек аспект, може да ги случи, може да не ги, претегляш. Ако няма хич аспекти, фона го мисля като потенциал някакъв, позитивен (може и да стане) или негативен (не).