Най-големите ми постижения са били през най-тежките години, особено през последните 7-8 /"черна полоса"/. Когато останах без нито един близък, без семейство, без постоянна работа и с нестабилни ограничени доходи, тогава се мобилизирах да действам. Дотогава все си намирах оправдания и не се стремях толкова активно да направя живота си по-смислен и по-добър.
Сега да видим юпитеровите транзити какво ще донесат, ще ми изръчка стелиума. Транзитът му през 10 дом премина почти незабелязано, не съм се изстреляла до някое по-високо стъпало в социалната и кариерна йерархия. Но зависи от личната визия за "високи постижения". При мен винаги има едно вътрешно недоволство и подценяване на личните постижения, все малко и недостатъчно ми се струва, винаги се стремя към още по-добър резултат. Докато има хора, и такива съм виждала, които и нещо съвсем незначително да направят, ще се перчат и изпълват с чувство на гордост, сякаш от това дребно нещо зависи съдбата на целия свят. Да правиш нещо незначително и да го представяш като голямо постижение, че и да демострираш, да му придаваш изкуствена значимост - не е за мен, но има и такива хора. Да се чувстваш по-важен, отколкото реално си.