Напоследък в съзнанието ми изплуват много неща от миналото, спонтанно, без да мисля за тях. Направо цели картини, ситуации.
По принцип имам слонска памет, но за нещо, което ме е впечатлило, докоснало ме е емоционално, било е от съществено значение за мен. Случайни реплики, подхвърлени между другото, може и да не помня. А се е случвало след няколко години някой де ме пита – е, не го ли помниш, нали съм ти казвал/а? Има и неща - по конкретни теми, които помня, не са ми ги казвали, а впоследствие изтъкват, че са ми го казали и аз съм била забравила. Тогава хващам дребните лъжци. Не повеждам полемика, но си правя съответния извод за човека и неговите комуникативни навици.