Лили, честно казано, добре че е станало така. Вътрешното спокойствие и облекчението не могат да се купят с никакви пари. Предствям си как е било. Имах работа, която ме държеше като заложник месеци наред. Проблемът там не бяха колегите, а самата работа и клиентите, за които работихме( и там имаше една камара дразнещи идиоти). Наблючения от корпорации- никога не съм ги харесвала , а и след като попаднах в една такава съвсем случайно, мнението ми стократно се потвърди. Обикновено тези напудрени големи фирми са една недобре оформена структура, която се крепи само на шепа хора, които качествено си вършат работата. Повече от половината персонал там само прехвърля топката и отговорностите на някой друг. Процесите са бавни, хаосът цари навсякъде. И всеки е с претенции за компетентност. Колкото повече некадърност, толкова повече претенции. И не дай Боже да попадне там някой свестен служител с принципи, който има отговорност към работата си- следват планини от работа, срокове, допълнителни часове, понеже другите са качествена скатавка. Единственото нещо с което тези фирми/корпорации печелят, са парите и възнаграждението, което предлагат. Да оставим това , че човекът за тях е просто един номер в системата.