Не е точно поличба, но не намерих подходяща тема и ще го споделя тук.
Напоследък взех да получавам странни дежа вюта.
Преди няколко дена имах такова изживяване с изчезнала вкъщи вещ. Стори ми се, че сякаш я видях и после не можех да я открия къде е, но споменът се беше загнездил в съзнанието ми. Просо стоеше пред очите ми като моментна снимка.
Все по-често ми се случва да напиша/кажа нещо и след броени секунди да ме споходи усещането, че ситуацията се повтаря и вече съм го казала/написала и се чудя кога и по какъв повод, нещо съвсем идентично.
Ако трябва да го опиша някак, то усещането е за отделяне на съзнанието от тялото.
И още нещо интересно.
В четвъртък беше много важно да не закъснея, защото в офиса се провеждаше оперативка /за колеги от други отдели/ и е много тъпо да влезеш закъснял и да се промъкваш към стаята си под носа на 20 човека в голямата зала. Затова тръгнах дори по-рано от обичайното, навреме хванах рейса. Но когато идваше към спирката /видях, че е от старите/, за броени секунди ме споходи мисълта, че може да се развали на пътя и усетих колебание дали да се качвам или да изчакам маршрутка /която не ме урежда до сградата, в която работа - имам още 20-25 мин. път пеша/. И все пак се качих в рейса. След 3-4 спирки спря и се развали още в кварталите. На място, където не минава нито една алтернативна линия, нито маршрутка. Единственият вариант беше да чакам следващия автобус от същата линия. Закъснях с 20 минути. Добре, че в същия рейс пътува и друга колежка от отдела, та не закъснях само аз. А когато в рейса се засмях и й казах, че съм го видяла като на снимка, една лелка ми се изрепчи и каза, че съм го предизвикала. После аз съм била хейтър, ахахахаа.