Може малко да ме заклеймите за това, дето ще напиша, но нищо.
Преди да имаме критерий, с който да измерваме проявленията на свободната воля, всички коментарии се въртят около свободните асоциации. Как се измерва свободна воля?
Да предположим, че имаме някакъв транзит, който навява разни събития или очаквания за такива. Човек решава да не се съобразява с тях? Това свободна воля ли е? Може и най-вероятно ще получи голям опит и доволно шамари, както някой се изрази. Обаче транзитите са външни влияния. В същия този момент, човекът може да има прогресия, която да го тика към такова поведение. Та как мерим свободната воля?
Ще приложа един пример, който обаче е толкова специфичен, че би трябвало да се отнесе към "изключения". Но е пример за това, на какво е способен човек. Става дума за мой приятел, с много сериозни астрологични познания. И не само, с много сериозни окултни такива. Беше един ден, когато седнахме да разглеждаме списъка с примарните дирекции на целия му живот. Часът му е точен, дирекциите работеха. Работят и в момента. Освен за един период от няколко години, в който нищо не работеше. Абсолютен хаос и несъответствие. Тогава той каза, "това беше период, в който реших, че ще счупя рамката на съдбата". Очевидно беше успял. Как, не ми е е съвсем ясно. Но първият елемент е желанието. Когато желаеш нещо, вече е проява на свободната воля. Ако си настоятелен, измеренията около нас се огъват. Да не забравяме, че сме свързани с енергии, със същества, за които нищо не знаем, но те пряко отговарят на посоките на нашите желания. Дънов има такова изречение "Ако искате нещо да постигнете, да не ви влияят външните условия. Все едно какво се случва, бъдете целенасочени и упорити."
На първо място силно се съмнявам, че някой действително ще генерира импулс да излезе от астрологичната си карта. Тя, както се вижда, има много пластове. Ако на някой по-външен е налице импулс да се мине през бариерата, то на по-долен пласт тоя импулс е заложен в плана на развитие. При това, ако ние не го намираме, това не значи, че го няма, а че ние нямаме все още познанията да го намерим. Но то се вижда ясно, и в прогресии, и в примарни дирекции, и в съвпади на фиксирани звезди по разни точки и още много методи.
Изводът, до който аз съм стигнала след известно време самозапитвания по въпроса, е такъв - истинската свободна воля се изявява преди раждането и се записва в наталната карта. Последващите прояви на волята ни обсужват избрания път на развитие. НО, има едно голямо "но" - както моят приятел казва "Да чакаш събитията по картата да се случат е позицията на тревата, която чака нещо да се случи. Най-много да те опасе някое тревопасно животно. Спри да си трева, еволюирай." С това искаше да ми каже АЗ да задавам посоката на астрологичните събития. Има и от двата вида - леки и трудни. Това е пълна свобода. Вместо да чакам да видя какво ще се случи, да взема нещата в свои ръце и да го насоча. Винаги. Тоя урок, между другото, го учих по трудния начин. Може и да съм го казвала преди, ако се повторя... ще го прочетете още веднъж, хахах. Как се обяздва Сатурн. В една болница един апарат за командно дишане вкарваше повече въздух в дроба ми, отколокото той имаше обем да поеме. Всяко вкарване на въздух се равняваше на остра режеща болка. Нетърпима. Инстинктивно се опитвах да го избегна в полусъзнанието, в което ме държеше тоя апарат. Един път си поех въздух сама, защо, не знам, и тогава апаратът не ми натика толкова много въздух. Горе-долу това описва единия полюс на целия живот. Защото другият полюс е свързан с отпускането. Танцът Сатурн-Юпитер.
В известен смисъл всички направляваме съдбата си и проявяваме свободната си воля в някои моменти. Според мен не го правим достатъчно. Да оставя картата да ми води живота, това е командно дишане. Предпочитам аз да водя картата. И то не в противоречие с нея, а точно обратното. Това възприемам като проява на свободна воля, то няма нищо общо с бунтарството, а с разума, с разумните действия. Учението на Дънов (сега чета много от него, за кой ли път) цялото води в тази посока.
Човешките същества еволюират в посока на по-голяма индивидуализация, разкриване на Аз-а, в цялата цивилизация се вижда. Колкото повече се развива един индивидуален Аз, толкова повече е способен да направи големи магарии чрез егото, затова религиите и почти всички учения се опитват да държат индивидуалния Аз подчинен на колективния, с цел да се намалят щетите и да се управлява по-лесно. И светски групи прилагат същите норми. Но не е това пътят на развитие и тоя път неизменно минава през грозните прояви на егоизма, на материализацията на света (като има Аз, има и Мое), на разцеплението между хората и през проявите на разрушение. Като се направи аналогия между развитието на човечеството с развитието на отделния човек, се вижда, че човечеството още е във фазата на яслената възраст.
Направих това отклонение, за да подчертая становището ми - астрологичната карта не е нещо, което ни се случва, а нещо, за което трябва да поемем отговорност, да се научим да го направляваме, защото е просто инструмент, за временно ползване, и това става пак на принципа, казан (още веднъж) от Дънов, че имаме свободата да правим каквото искаме, но нямаме свободата да се освобождаваме от последствията от направеното. Затова Разум.
Не искам никой да ангажирам с гледната ми точка. И без друго утре може да се промени. :012: