Имаше някакъв цитат, обикалящ из Интернет, който сравнява човешкото съществуване и количеството предопределеност/свободна воля с музикален инструмент. Човекът е музикален инструмент - той не може да избира какъв музикален инструмент да е - поне не съзнателно в тази инкарнация, този избор той е направил преди да се роди. Израза на свободна воля е каква мелодия ще изсвириш и дали ще звучиш фалшиво или не. Това, поне според мен, е меко казано предостатъчна свобода за много творческо действие в живота. Но ми се струва, че ако напълно дисквалифицираме предопределеността като фактор, нямаме какво да правим в астро форум, защото няма как свободна воля в пълния смисъл и астрология да работят заедно. Та това е според мен - крайно време е да спрем да се питаме защо не сме такива или онакива, а да започнем да се питаме защо искаме нечии чужди таланти, когато още не сме развили и своите.
И аз мисля че картата е инструмент на човека, а не човека - инструмент на картата. Тя е пособие, с което си залепен този живот и ще трябва да го ползваш. Но в края на краищата, не пособието е криво, когато не е използвано добре, нито пособието ни е оправдание за излишен драматизъм по отношение на това колко сме обречени за това, което ни се случва. Когато ни се случва нещо лошо е защото не можем оригинално да приспособим таланта си към дадената ситуация. Цялата тази история от сегашната ми гледна точка ми звучи малко абсурдно - все едно пособието ви е кухненски нож и към вас идва убиец и вие трябва да го убиете, за да не убие той вас. Вселената ви казва - РЪГАЙ! Един глас във вас и той крещи - РЪГАЙ, а най-накрая хората слушат другия, който казва - "Ама това е кухненски нож, той е за рязане на домати и краставици, не за убиване на хора - обречен съм да умра, защото на мен не ми е дадено да имам пистолет или някакво друго оръжие".
Разумът е даден ей за това - за да може този живот и от камънте ако се наложи, да си направим супа! :012: :012: