Трудна тема .Когато си лице в лице със смъртта страх няма ,тялото ,мозъкът сякаш работят на съвсем друга вълна ,дори не осъзнаваш ,че умираш ,нещо като преди заспиване ,когато се унасяш не мислиш ,че заспиваш .Тя седи винаги на 1 метър от всеки в ляво горе ,поне аз така я виждам .По страшно е безсилието ,когато виждаш близък да си отива ,знаеш че той така е избрал но от някакъв егоизъм или не знам ...не искаш да приемеш фактите.Боли ,нормално е да боли и раните трудно зарастват ....после се променяш и започваш да цениш всеки миг ,всяко същество ...стига да не попаднеш в депресия ..от там трудно се излиза ...виждаш животът вън тече ,а теб те няма ,жив си физически ,но на практика все едно си умрял ....Това е моят опит ,получавам често алергичен шок от жилещи насекоми ,умирам всеки път докато отида в спешното
и там не е сигурно ,ако закъснея ..как ще изляза ,но реагират бързо .По този повод съм мислила ,че всичко е плод на нашата обвързаност към нетрайното ,всяка материя се разпада ,а ние продължаваме да казваме мое ...от там идва и страха ,безсилието ,болката ..В този ред на мисли съм се питала ,дали ,когато някой умре там ..някъде ..горе му се радват ,ние тук се радваме когато се роди дете и тъгуваме когато някой си отиде ...казват ,че каквото е горе ,това е и долу ...но , за сега знаем само ,какво е тук и сега.
