Здравей, Смарта, за мен въпросът стои по друг начин-днес, въпреки че знаем, че ги има транссатурновите, трябва ли да ги отчитаме
Иначе те и тогава са си били там-или влияят или не-стара и нова школа
Ти на кои си по-голям привърженик?
Не мога да кажа, че съм привърженик на някоя школа. Разсъждавам така. И в момента има планети, астероиди и др., които не са открити, но те ни влияят. Петър Дънов е казал, че добри астролози има много малко, няколко за целия свят, защото астрологът трябва да
усеща влиянието и на планетите, които още не са открити. И да взима тези влияния предвид. Предполагам говори не само за силна интуиция, но и развити ясновидски способности. Но разликата между откритите и все още неоткритите планети (широко възприето становище, което аз също възприемам), е че с откриването на нова планета, енергията, която тя трансформира от центъра на глактиката към Слънчевата система, минава в режим "осъзната". И човекът трябва да се справи с нея по нов творчески начин, така следващите поколения еволюират по отношение на опита. Казват, че откриването на нова планета отключва по някой от неупотребяваните дотогава мозъчни центрове у хората, именно така възприемането на енергията става явно. С това предполагам всички сте запознати. Уран е добър пример, защото при него събитията са явни. С откриването на Уран човешката мисъл започва да се занимава с въпроси като магнетизма, електричеството и други нвидими, но практични, полезни неща, върху което не е работено по-рано, а всъщност е, но толкова по-рано, че свидетелствата са останали много назад във времето и сега ги има само тук-там. Вярвам, че някога в Египет и на други места, познанията по астрономия и астрология, които са били една наука, да били в някои отношения по-развити и от сега. Има намерени батерии за електричество и други щуротии. Символът на Плутон е навсякъде из древен Египет. При това няма никакво съмнение за начина, по който е възприеман символа, ние днес влагаме същия. Човешкото познание периодично губи от погледа си някои планети, т.е. някои области на знание, с определена цел, която не разбираме особено добре, но в нея има смисъл на друго, по-високо духовно равнище, за да се създадат условия да се натрупа определен опит в човешкия колектив. Щайнер обяснява (както и Дънов, и много други), че някога хората са били духовно свързани с някои измерения или енергийни честоти, които сега не са достъпни за нас. Има една древна легенда за Антлантида, че поради гордостта на хората там, Бог ги лишил от връзката с отвъдния свят, която до тогава те имали, съответно можели да общуват духовно с починалите си близки. Направил го за наказание на техния егоизъм и егоцентризъм, и тогава те наистина почувствали що е то болка, почувствали се слаби, самотни и захвърлени. И да се върна на Щайнер, който обяснява, че развитието на човека преминава през изграждането на егото, без този момент той не може да продължи напред. Животните имат само нещо като зачатък на его и то предимно тези, които живеят с хора. Те нямат това самосъзнание и ги управляват инстинктите. Само че натам, накъдето човекът се е запътил в духовното си развитие, той не само трябва да има осъзнаване на себе си, на това, как влияе на другите, как те му влияят, но и много повече от това - едно свръхсъзнание, което се идентифицира с Бога, като че самото то е Бог, а в същото време осъзнава и се съобразява с органиченията на нивото си на проявление. И за да се случи всичко това, е било нужно човекът да се откъсне от духовния свят, от общото енергийно поле, което го е захранвало, в което съзнанието му е пребивавало в комфорт и известна безсъзнателност. Овладяването на материалния свят е условието съзнанието да израстне, понеже всичко материално е средство и огледало на човека да провери на какво е способен и да открие много повече от това, което предполага. Всички си мислят "накъде отива света, разрушихме планетата", но светът си отива точно накъдето трябва, което не оправдава разрушението, но го приема като необходимото условие за израстване и развиване на отговорност. Не можем да дадем на детето пластелин с цел да овладее фината си моторика и да искаме накрая то да е успяло, но пластелинът да е като нов. Той нито ще има цвят, нито форма, да не говорим, че и количеството ще е намаляло, защото част от него ще е под масата, друга - размазана по шкафа, а една част безследно изчезнала, защото ще е изядена. И след това голямо обяснение отново се връщам на астрологията, където транссатурновите планети се явяват енергийни трансформатори, провеждащи енергията на съответните по-ниски честоти на възприемане от човешкия мозък, които обаче са на ръба на неговите досегашни възможности и това е, което му създава дискомфорт. А това е нужно, понеже няма как иначе да се разрешат еволюционните въпроси. Да вземем Плутон, пряко свързан със свободната воля и божественото начало в нас. Такъв въпрос е, ако имам свободна воля, докъде мога да я упражнявам и какво ще последва от това? Един животински мозък не разсъждава на това ниво и до определени времена и човешките мозъци не са. Да се върнем само двеста години назад в историческите извори и ще открием, че обикновеният човек, без да броим най-напредналите и съответно станали най-известни отделни хора - философи, писатели, политици и др., още не се е отделил от родовото самосъзнание. Ако го попиташ "ти кой си?, той ще ти каже "Георги, син на Михал, от село Дренци". Сегашният човек ще те пита "какво имаш предвид". Ако оставиш първия да направи нещо, той ще направи това, което са правили стотици поколения преди него и ще защитава точно този начин на правене. Съвременният човек ще подходи творчески, а ако му се наложи нещо, може да се разбунтува и да направи напук. В контекста на всичко това, транссатурновите планети трябва да се отчитат като влияние и във времената, когато не са били открити за определен човек, чиято карта гледаме, обаче как и по какъв начин, това астрологът или просто запаленият фен, какъвто съм аз, защото аз не съм никакъв астролог, трябва сам да се пита постоянно. Като чете писанията на древните, после като чете писанията на съвременниците, има много неща, които трябва да бъдат премислени и взети в предвид по отношение на това, какво са искали да кажат съответните автори и каква мисия и задача са решавали с работата си в служба на колективното съзнание в оня конкретен момент, когато са писали що са писали.
Извинявам се за лекцията, не можах по-кратко! Меркурий в 5 дом, какво да правиш!
