Има една битка, с едни много гаден, коварен, неуморим и подмолен враг
Цял живот се води, няма нито час почивка, няма съюзници, или поне - не много
А когато ги срещаме, не го разбираме
И на всичко отгоре дотса учения ни казват "обичай го тоя враг, прощавай му"
Но прошка не трябва да има, нито почивка, нито временно примирие, той умее бързо да се възползва, да отрязва пътищата назад, да скарва добри приятели и да осуетява нови, може да те накара да забравиш години от живота си, или да ги видиш по изкривен, нереален начин
Още мисля дали може някак човек да е победител, но не посмъртно