Най-дългата битка

[Papy]

Има една битка, с едни много гаден, коварен, неуморим и подмолен враг
Цял живот се води, няма нито час почивка, няма съюзници, или поне - не много
А когато ги срещаме, не го разбираме

И на всичко отгоре дотса учения ни казват "обичай го тоя враг, прощавай му"
Но прошка не трябва да има, нито почивка, нито временно примирие, той умее бързо да се възползва, да отрязва пътищата назад, да скарва добри приятели и да осуетява нови, може да те накара да забравиш години от живота си, или да ги видиш по изкривен, нереален начин

Още мисля дали може някак човек да е победител, но не посмъртно

[Satin]

Кой е този враг?

Стигнах до извода, че най-големият и безмилостен враг на човека е самият той. Да се пребориш със себе си е най-голямата битка.

[Papy]

Това същество винаги те дебне да свалиш гарда, и да те постави в ситуация да видиш колко си жалък
Казвала съм, че не мога да завиждам, но има едни хора, към които изпитвам завист - тези, които никога не го виждат това гадно същественце
Използва всякакви трансформации и всякакви твои слабости, даже и такива, които не знаеш, че имаш

Хрумва ми, че тези, които живеят екстремно, всъщност искат да намерят къде живее този враг, да могат да се изправят очи в очи с него, и евентуално да го сразят
Но според мен само се залъгват, той е много по-хитър и от най-изобретателните методи

[Papy]

За минута ще позволя звярът да победи и ще позлорадствам-природата винаги е в равновесен хаос, може и повечето да се сетите по какъв повод го пиша, но идеята ми е, че когато някой се самозабрави, някоя сила се грижи да си припомни кой е и колко си тежи на мястото

[Satin]

Мхм 
Всяко действие си има равно по-големина и сила в противоположната посока противодействие е казал Нютон
Нищо не остава без последици, просто е въпрос на време.

[Papy]

Да, затова и избягвам да се тваря, когато някой ме нарани някак-кръговратът не признава "величия", "авторитети"
Както и да отмъщавам, има кой да държи везните-това не по конкретния случай, по принцип го казвам

[niarnus]

природата винаги е в равновесен хаос, може и повечето да се сетите по какъв повод го пиша, но идеята ми е, че когато някой се самозабрави, някоя сила се грижи да си припомни кой е и колко си тежи на мястото

Така е, нищо че доста хора се съмняват. Повода не го знам, а и не ми е важен, сигурно пак някоя форумна шитня, но си важи във всички сфери на живота.

[lia]

Най-дългата битка е може би с Егото ,толкова е коварно ,че май то ни вкарва в много ,,филми,,

[Papy]

Най-дългата битка е може би с Егото ,толкова е коварно ,че май то ни вкарва в много ,,филми,,

Мда...

[Oposit]

Естествено най дългата битка е вътрешната,със себе си,борбата на вътрешните противореъия .От външните врагове и битки можеш да избягаш рано или късно,от вътрешните -не,това е главната и голяма битка,за арабите това е големия джихат,външните битки са малък джихат .Дори за фанатици като тях/джихат означава свещена война,война за вярата ./По лесна е борбата като се използва смирението,смаленото его,смалява вътрешните проблеми,става по лесно овладяването им .

[Oposit]

И аз не съм против егото,само казвам че ако егото е Слънцето в астрологията,правя сравнение с поправката на ел. крушка например-спира се тока и тогава се поправя фасонката или се сменя крушката .Силното его е безусловно необходимо в борбата за оцеляване,но за да е силно.трябва техническа поддръжка,която се прави на спрян ток ,със смирението не трябва да се прекалява,в манастир,затворено общество може,но в социум където правилата се определят от най агресивните,т.н.амбициозните смиреният ще бъде смачкан,в Америка им викат лузъри .Аз например преди до последно отстъпвах,когато минат границата бях готов да убия,но разбрах че не показвам границата което е грешка,има хора които не усещат границата,за тяхно добро трябва да им се покаже,човек трябва да умее да изръмжи когато трябва да ухапе,преди да се е наложило да убие.

[Lilla]

има хора които не усещат границата,за тяхно добро трябва да им се покаже

Абсолютно вярно!

[Lilla]

Има хора, които са си хем с акъла, хем имат здраво его, хем добре са си очертали собствените граници, но същевременно ни най-малко не зачитат чуждите. Но това вече е друга диагноза. 

[Lilla]

Егото според мен си е много добре - глупостта,необразоваността е коварна.

Глупостта и неразумността, бих казала аз.
Има много образовани, но глупави, прости, неосъзнати хора.

[Lilla]

Лично за себе си съм стигнала до извода, че понякога е по-добре да имаш насреща глуповат, но добър по душа човек, отколкото образован, интелигентен, но зъл и с черна душа. Срещала съм и от двата типа.