В един момент стигнах до състояние, в което вече не ме е грижа дали ще се почувстват обидени. Винаги съм се стремяла да бъда максимално деликатна, да не нараня неволно някой, винаги съм си смекчавала тона и съм премълчавала доста неприятни неща. Но пак повтарям – тази стратегия е подходяща, когато насреща имаш хора, които са на твоето ниво по възпитание, интелект, манталитет. В противен случай с постоянно премълчаване и потискане на гнева само си трошиш нервите. Те си мислят, че всичко е наред и продължават да злоупотребяват с търпението ти, ти трупаш негативи и си създаваш излишни бръчки. Но забелязах, че тук хората много трудно си променят навиците и мирогледа – винаги търсят причините за някоя проблемна ситуация навън. И ако се опиташ деликатно да му покажеш, че нещо куца, нещо не е наред, че не се държи адекватно, следва реакция на учудване и обида. Ако му направиш обективна забележка за неадекватно поведение, той ще реагира субективно и ще каже, че днес просто си крив или че забележката е на лична основа.