от материал на Ирина Недялкова - психолог
"Ако посееш мисъл, ще пожънеш действие. Ако посееш действие, ще пожънеш навик. Ако посееш навик, ще пожънеш характер. Ако посееш характер, ще пожънеш съдба."
китайската народна мъдрост
Първо трябва да се замислиш защо това, което искаш, не се получава. Второ трябва да направиш крачката, за да тръгнеш към това, което искаш. След това трябва да си създадеш навици, а те ще формират характера ти. Той пък ще определи живота ти, обяснява Недялкова. Съвременната медицина вече не разделя психиката и физиката на човек. Все по-задълбочено учените наблюдават връзката между тялото и душата. Моето убеждение е, че дори най-малкият здравословен проблем е свързан с психическото състояние на човек. Няма значение дали става въпрос за пъпка или тумор, причината трябва да се търси в психическото ни състояние, казва специалистката и обяснява защо всичко, което се случва с тялото ни, е свързано с емоциите ни. Енергията, създадена от емоциите, която науката все още не може да открие откъде идва, но знае къде отива, създава в кората на главния мозък участък на възбуда и той започва да се обработва. След това тази енергия се предава към различни части на тялото ни. Доказано е, че енергията, създава специфични спазми и блокажи в мускулите на тялото. Различните емоции отиват на различни места в тялото ни и създават там спазми. Не случайно от години се знае, че който го болят бъбреците, се страхува, който се гневи лесно, страда от черен дроб, който живее без радост, страда от сърдечни проблеми, който иска да държи всичко под контрол, пък често има хипертония. Поведението и заболяването имат тясна връзка. От около 15 години съществува моделът, наречен поведенческа медицина. В него се определят седем класически психосоматични разстройства, причинени от емоции. Те са есенциална хипертония, особено при лица с фамилна обремененост, язвена болест, хипертироидизъм, бронхиална астма, колит, невродермит, екзема. Аз ще добавя и диабет, хипертония, хипотония, зрение и затлъстяване, казва психоложката. Това са част от заболявания, предизвикани от поведенчески реакции, които са свързани с изживявани натрапчиви емоции и мисли.
Като цяло има четири типа характер:
Холерикът е човек, който през цялото време трябва да се занимава с някаква дейност. Нито минута покой, е неговият принцип. В характера му се наблюдават следните минуси - избухливост, агресивност, невъздържаност, нетърпеливост, силна зависимост от настроението, обижда се лесно. Плюсовете, които имат холериците, са, че те са енергични, подвижни, оптимистично настроени, общителни.
Друг тип характер е сангвиникът. Доверявай се, но проверявай, е подходът, с който трябва да действате към този човек. Лекомислие, повърхностност, свръхобщителност, ненадеждност, са минусите му. Безгрижност, жизнерадост, възторженост, отзивчивост, инициативност, са част от плюсовете на този тип характер. Той е мил, винаги обещава, за да не ви обиди, но рядко изпълнява казаното.
Флегматикът пък е муден, безразличен към случващото се, пасивен, сух, трудно общува. За сметка на това е устойчив, търпелив, надежден, благоразумен. Не го карай да бърза, е подходът към такъв тип характер.
Меланхоликът има девиз - „Не вреди!”. Той има трудности в общуването, емоционално затворен е, работоспособността му е ниска, тревожи се, ревнува, срамежлив е. От друга страна обаче, той чувствителен, човечен, доброжелателен, може да ви съчувства, сдържан е, склонен е да разсъждава, може да понесе самотата. Най-силният и бърз темперамент е холеричният. Тези бурни емоции обаче са доста опасни за хората с такъв характер. Те развиват множество сериозни заболявания, твърди Недялкова. Американски психолози правят изследване на характеристичните прояви на онкоболните.
Оказва се, че 60% от тях много лесно се ядосват и гневят. Гневът е емоция, която се появява, когато не можем да получим това, което искаме - емоционално или материално. Например жените, които имат проблеми с млечните жлези, са често майки, които са оставили кариерата си и личния си живот в името на децата. Губят живота си, децата порастват и тези жени искат отрочетата им да са постоянно до тях и да са им благодарни. Това не се получава, те не взимат това, което искат и са очаквали от децата си. Появява се гневът. Същото се случва и с отношението към мъжете - „Този е глупак, аз му дадох живота си, а той не ми обръща внимание!”, разяснява психоложката. Друго характерно за онкоболните е самосъжалението, доказват американските психолози. Когато човек потиска емоциите си, развива заболяване на щитовидната жлеза. От страха пък се разболяват бъбреците, тъй като при него се отделя адреналин, а той се произвежда от надбъбречната жлеза. Недялкова препоръчва няколко хитринки.
Когато сте сприхави и лесно се ядосвате, носете със себе си нещо, за което можете да се хванете и да насочите вниманието си към него. Това може да е броеница, топка за стискане в дланта. Източните народи, които са много емоционални, не случайно ходят с броеници в себе си, казва Недялкова. Ако сте склонни да тъгувате, е добре да си измислите мантра. Това може да е молитва или само една дума, но когато си я казвате наум, трябва да се съсредоточите изцяло върху нея и така ще отвлечете вниманието си. Когато изпитвате често силни емоции, започнете да си играете с копчетата на дрехите си. От повърхността на пръстите ви се изпраща информация към мозъка и той започва да обработва нея, съответно забравя емоцията. Ако ви е страх, започнете да дишате бавно и дълбоко. Това успокоява и прекъсва емоцията, кислородът дава на мозъка възможност да започне да мисли в друга посока. Дори положителните емоции, когато са големи, са вредни, казва специалистката. 20% от енергията на тялото отиват в мозъка за мислене. Затова твърде големите емоции, било те положителни или отрицателни, могат да ни съсипят физически.
До какво води хроничният стрес
Хроничният стрес води до безпокойство, тревога, депресия и отчаяние. Те пък създават възбуждане на лимбическата система на мозъка. Това стимулира дейността на хипоталамуса и активира дейността на хипофизата. Тези действия оказват влияние на имунната система и променят ендокринната система на хормоналния баланс в организма. Това води до потискане на имунната система и възниква по-ниска съпротива на организма, подсилва се възприемчивостта към фактори, водещи към заболявания. Следва развиване на тежка болест.
Проблемите и последствията
1. СПИН - Отричане на себе си. Сексуално самообвинение.
2. Алергия - Отричане на собствените способности. Отсъствие на емоционален самоконтрол.
3. Проблеми с гърба - Липса на поддръжка. Възприемане на живота като тежест.
4. Проблеми с шията - Упорство, отсъствие на гъвкавост, нежелание да се разглеждат и други гледни точки.
5. Проблеми със ставите - Критичност по отношение проявите на другите. Отсъствие на обич към себе си и другите. Усещане за това, че не си обичан. Препятствие за гняв, злоба, агресия.
6. Рак - Обида, мъка, ненавист. Конфликт със себе си и обкръжаващия свят.
7. Заболявания на млечните жлези - Отказване на обич, внимание и загриженост за себе си.
8. Настинка - Тревожност. Прекалено много неща се случват наведнъж.
9. Запек - Постоянна втренченост в миналото. Невъзможност да се разгърнат отдавна набелязаните идеи.
10. Диабет - Потребност да контролираш. Печал.
11. Проблеми с очите - Нежелание да погледнеш нещо „в очите”.
12. Наднормено тегло - Защита от нещо. Недоволство от себе си, самокритичност, перфекционизъм.
13. Проблеми със сърцето - Недостиг на обич и безопасност. Емоционална затвореност.
14. Инфекциозни заболявания - Раздразнение, злоба, досада.
15. Проблеми с бъбреците - Осъждане, разочарование, неуспех.
16. Заболявания на белите дробове - Недостиг на личностно пространство. Неумение за самостоятелен живот.
17. Стомашни проблеми - Страх от нови неща. Неспособност за усвояване на нови идеи.
18. Проблеми със зъбите - Нерешителност. Неумение да се вземат решения.
19. Проблеми с гърлото - Неспособност към самостоятелни изказвания.
20. Язви - Убеденост в собствената непълноценност.
