"Пък и кой смее да подцени Сатур, в пети би ли позволил самозабрава до глупост?"
//Ако на някого помагат моите коментари: как чувствам Нептун - да, творчески тип човек съм, да, вярвам в някакви духовни и дълбоки отношения, да, много съм идеализирала предишните си връзки;
относно Сатурн - усещам го като едно гласче, което като похленча, колко ми е мъчно и романтично ме кара да си седна на г.. и да действам. Като влак е... Но идват и моменти, в които ми става тежко, че с всичко се справям сама, действам, реализирам проекти, идеи, но... съм "сама в боя"... Също мисля, че Сатурн често ми подсказва, макар и тихо, една много трезва оценка за хората, но аз често правех компромиси и я смекчавах, опитвайки се да имам по-отворено виждане за нещата. (по-философско)
В крайна сметка ми е трудно да определя къде наистина започвам да "идеализирам" и "романтизирам" хората и къде "знам, какво точно се случва"
"А би ли работил заедно с Нептун за реализацията-материализация на най-смели мечти, творчески проекти и мечтани любови-да."
// Да. Въпреки, че досега нямам никакви индикации, че ще сполуча в личен план - няма да се откажа.
Извинете за целия спам, но напоследък наистина ми е доста тежко. Ако мога така да се изразя - работиш, зима след зима, посаждаш, коригираш, отглеждаш, знаеш, че има пролет, обаче не знаеш ще дойде ли въобще...... Надявам се коментарите да са ви от полза.
Благодаря.