Арт, ти как намираш самотната му Венера в синастрията? Ще й дадем жокер, че е в първия ти дом. Тя единствено ми вгорчава картинката. Защо не пуснеш композит, за да видим как се държи в него?
Не очаквах да си толкова земна, толкова много Козирог. Мъжете Овен си остават калпазета докрай, винаги някаква несериозност прозира, някакво дете, което играе и лудува, не могат да свалят дяволитостта от лицата си. Твоята Луна ще преживее ли неговите подвижни женски планети?
Той те разчупва, оживява и забавлява, но когато поискаш опора, ще я намериш ли?
Офтопик, виж Киро Премиера, дори торбичките под очите, които направи за един месец и леката досада, която прозира от умората напоследък, не могат да замаскират "свежарката" в него, вродения хлапак. Не може докрай да излъчи безапелационен сатурнов авторитет.
За Венерата - години преди да се запознаем или изобщо да знам кой е, изкуството му ми усмихваше деня, когато попаднех на него.
Иначе, защо самотна? Големи са орбисите, но мисля, че се виждат с моите женски. Опитва да ми се харесва по тази Венера доста усърдно, аз не харесвам много ласкателства, подаръци, жестове, но неговите ми стоплят сърцето, така се проявява. //понякога ги виждам като наиграни, но за него са естествени и си застава зад тях, за което евала.
Не знам колко ще е адекватно на реалността това помежду ни. Малко ни виждам като Хензел и Гретел, които не излизат от гората. Т.е. приказка е, няма нищо... земно(?) в него, всичко реално е в главите ни. Повече в неговата, за първи път срещам човек, който си намечтава повече от мен...
Та Луната ми... Аз не умея да си почивам, не си позволявам да се забавлявам, може би ще науча това от него. За подкрепа в сериозните моменти. Той действително е дете (баща ми е такъв...), но и аз съм такова, моментът и за двамата е момент на (закъсняло) порастване, преди да се срещнем всеки за себе си е решил, че е време да бъде сериозен и да предприеме определени стъпки в тази посока.
Ахаха,
Бека, ако го чуеш какви реплики произвежда, ще го счупиш от ебавки. Тотално е във филм, трудно ми е да го приемам насериозно...
Вадя го от главата му от време на време и това не му харесва, със сигурност. Но е красиво там, ако знаех, че няма да се удавя, бих плувала.))
//Иначе се заяви като моногамен:Д Колко е моногамен той си знае, фактът, че съвсем наскоро е приключила дълга негова връзка, не може да ми спре червената лампа, че всичко в момента е компенсаторно, проекция, момент на "преживяване".
Люба, "женска литература", любовни романи.
Благодаря ви за коментарите!))
