В офиса имаме съвсем пресен случай – шефовете (рускоговорящи), след като в продължение на месеци плащат огромни сметки за ток в къща, в която никой не живее и всичко е изключено, подават молба за проверка в енергото и установяват, че една съседка нагло ги краде. Става въпрос за щети от порядъка на 500-900 лв. всеки месец. След проведена проверка се установява, че съседката не е плащала от 7 месеца ток.
Когато съпругата на шефа ни сподели за тази ситуация в офиса, аз се възмутих, а колегите наведоха глави и заявиха, че в България “съседът е по-скъп от брата“, т.е. техният съвет беше да не си търсят правата, а учтиво да помолят съседите да се откачат от жицата и да им опростят задължението. Честно казано останах втрещена, що за овчедушие. Според мен въпросът е принципен и не става дума за добрина, а да не се поощряват наглите крадци.
В момента това се коментира с нашия адвокат и ме учуди спокойствието на шефа, който заяви, че няма да съди и да иска пари от горката женица, понеже била разведена. Каквато и да е – тя е крадла! Това според вас благородство ли е? Аз лично бих я разкатала от дела и въпросът не е в парите, а за назидание - да знаят, че кражбата се наказва.
Сега се чудят как да направят така, че въпросната особа да се откачи от жицата им и за в бъдеще да не продължава да краде. Докато има хора, които да опрощават и да си затварят очите, ще има и злоупотреби. И това не важи само за кратците. Доколко можем да сме благородни с хора, които нито го оценяват, нито го заслужават?
