Satin, това, което споделяш за най-добрата ти приятелка, наистина е много неприятно. Човек винаги има очаквания. Очакваме да ни върнат жеста, очакваме хората да се държат с нас по начина, по който ние сме се държали с тях... Но нещата в живота рядко се нареждат според очакванията ни. Всеки от нас преминава през по-трудни периоди и научава определени уроци. Мен лично тези уроци ме научиха да не правя никакви такива класации - "най-добрата ми приятелка" (най-добра, по-добра и по-малко добра). Защото веднъж удостоиш ли някоя с такава титла (Най-), рискуваш в един момент да се разочароваш, ако същата не отговори на очакванията ти. Приятел в нужда се познава и са важни малките жестове - може нищо реално да не направи, важно е желанието да предложи подкрепа. Казват също така, че влюбеният човек става егоистичен - в смисъл такъв, че когато се чувстваш щастлив и обичан, не ти се занимава с чужди проблеми и някак се дистанцираш от приятелки с проблеми. Да, хората сме егоисти, всек на първо място гледа да гради личното си щастие, а не да се занимава с чужди проблеми. Но се срещат и хора, които се чувстват щастливи да помагат на другите, на хора в беда или в неравностойно положение - те са малцина, но ги има.