Във Ведическата Марсът ми е в аспект с възлите.
Не съм имала никакви счупвания, освен една пукната кост в час по физическо, че все играех с момчетата и едно ме бутна и си предпазих главата с ръката, свалих си гипса сама на петия ден, а трябваше да го нося 40 и за късмет доктора ме видя как играя баскетбол и хубаво ми се накара, не му дадох пак да ми го сложи.
Не е като да не съм падала от всевъзможни места, особена като малка.
Спомням си една случка, бях първи клас и за първи път ме бяха пуснали сама на вън. Бях се покатерила на покрива на една постройка срещу блока, сигурно е била около 3-4 метра. Паднах от горе, помня, че едва станах, всичко ми беше черно пред очите. Прибрах си и си легнах, мама ме пита защо се прибирам и защо си лягам, аз не и казах защото знаех, че няма да има повече излизане сама. На следващият ден ми нямаше нищо. Много обичах да се качвам по покривите и дърветата, колкото по-високо толкова по-яко ми беше. Бабите изпадаха в ужас, като ме видяха да вися от върха някое дърво или да обикалям покривите на къщите на село. Но всички падания са ми се разминавали без травми. На 4 започнах да карам колело за големи, без да мога да сядам на седалката. С него какви пребивания съм имала, ама без реване, че ще ми го вземат :012:
Сега ектремното ми занимание е сноуборда. И с него имам геройски изпълнения, но все са завършвали само със синини (пу-пу че никога не е късно)