Може ли и аз да пробвам
Леле какво уцелих
Въпросът беше какъв ще е краят
То май няма нужда от тълкуване
"Изгря зората на пазача с песента
и сепна дамата, която тайно
нощес лежа в прегръдките на мъж любим.
И в ясните очи посърна радостта.
Горчиви сълзи рукнаха безкрайно
и жално рече тя: „О, ден неотвратим!
Ти радваш всяка твар — защо ли не и мен?
Жадува всеки да те зърне, а от теб боя се аз:
не може милият ми да остане в този час,
че твоите лъчи прогонват го сломен.“
II.
Денят напираше в прозорците без жал.
Тя трескаво заключи си вратите.
Но знаеше, че няма полза от това.
Любимата обзе любимия с печал.
Очите й намокриха страните
на двамата. Устата й смълви едва:
„Ах, две сърца сме ние, но в едничка плът,
неразлъчима е предаността, която ни събра.
Омаяна съм от любов, пламтя като заря.
Когато в мен проникваш, в теб съм всеки път.“
III.
Мъжът помръкнал се сбогува с нова жар.
Телата им блестяха в полумрака
и сляха се, когато изсветля денят.
Разплакани очи — целувка с женски чар!
Така дариха си частица всяка:
ръцете и нозете голи, устни, гръд.
Та кой художник нарисувал би страстта,
с която обладаха се докрай — не би му стигнал дъх.
Гнетеше ги на грижата убийствения лъх,
но злобата отвред сразиха с любовта. "
