В случая на Маймунка какъв съвет ще дадем?
А трябва ли човек да изпитва вина за това, че е избрал да не се свързва с нещо, което е ниско качество и не носи никаква градивност? Тук и ценностни системи се намесиха. Трябва ли всички да харесваме едно и също? Всеки избира какво да цени у хората. В моите приятелства, в повечето, винаги е имало привличане по противоположни качества, а не по сходства. Може би ако бях срещнала нещо подобно на мен, бързо щеше да ми дотегне. Защото просто нямаше да резонира с потребността ми да отдавам енергия. Затова не залагам на еднаквост. Залагам на различност, но която не е отблъскваща. Защото често срещам и такава – и този път трябва да се извърви, за да знаеш какъв не трябва да си.
Наскоро срещнах случайно една приятелка от миналото и искрено съжалих за пропуснати години и възможности. Това е едно от приятелствата през студентските години, тренирахме заедно. Известно време, след като бях спряла да тренирам, поддържахме контакт. Но някак беше семпла, прекалено обикновена, без никакви интереси в живота, от средностатистическата маса хора... Но като човек е читава, етична, скромна и от нея не бих очаквала нито лицемерие, нито номера "обърни палачинка", нито двулични хитринки, присъщи на по-отраканите и умните. Да бях оценила тези ѝ качества навремето.
Това познанство датира от лятото 1997 – минали са 20 години, през които не поддържахме никакъв контакт, всяка вървеше по пътя си. А можехме да го запазим това приятелство и взаимно да се подкрепяме. Разбрах, че не ѝ е провървяло много в живота. Това прави ли я лош , крив човек? Почти ми е връстница, по-млада с 2 години – без съпруг, деца, бляскава кариера, в момента гледа болна майка на легло.
