моите впечатления са, че хората, които са несклонни към приятелства и нямат такива губят връзка с реалността, и чувството за обективност и залитат в посока дадености, в крайности, защото приятелите са естествен коректив, особено за това кое е добро и лошо, а това рефлектира във всички останали взаимодействия - семейни, работни, интимни
аз съм от хората, които винаги са си падали по самотата, но не е по горе изброеното, самотата е друго, пък и не предполага семейство, все пак
често липсата на приятелства е поради липса на емпатия, това пак по мои впечатления, с малки изключения, разбира се, за които все още не съм докрай сигурна, дали са по даденост или по личностни характеристики
сега, друг въпрос е, че е хубаво да си живееш в един твой си свят, ако имаш възможността да го правиш до края на живота си без да тупнеш на земята в един момент, бих искала да мога така