Искам да ви споделя нещо:
Откривам грешките си,лека полека,всъщност забелязвам в себе си,че в опредeлени моменти мисля правилно - снизходителен съм,снижавам егото си,примирявам се,спокоен съм и мисля по - обективно,по този начин успявам. Всъщност в момента ми се реве от напрежение... Преди час бях в Бюрото по Труда,нали ви казах,че напуснах работа,та там беше и представител от отдел Човешки Ресурси(HR) на фирмата,в която работех - не знам какво се е говорело преди аз да ида там,но дори онези от Бюрото по Труда имаха друго,пренебрежително,подигравателно отношение към мен... Кипнах,отвътре разбира се,оставаше и там да избухна... Та,както ви казвам,сега си разсъждавам... Не бива да имам такова Его,но не ми е приятно да ме... да се отнасят така с мен... Като че ли,мисля си в момента аз,трябва да оставя хората да се отнасят както си искат,да оставя това да премине без да го засичам,и след време да им се върне като бумеранг.А човешкoто Его иска уважение,иска ласкаене,иска да превъзхожда... Може би не на мен,а на Егото ми му се реве в момента от нерви и напрeжение... Имам недостатъци,затова съм комплексиран,не съм доволен от себе си,самокритичен съм,и отгоре на това - като има и не добро отношение и от вън... Рухвам... :73: :96: :41: