Ще ви представя части от материал с неизвестен източник, който ми беше пратен май месец и страшно ми помогна да 'видя' и разбера някой неща, които са ми били малко или много ясни донякъде, но и са ми били някаква спирачка в живота. Надявам се да помогне и на вас.
"Жертвите са онези хора, които постоянно обвиняват външния свят за болката си и това се е превърнало в тотален модел дирижиращ живота им изцяло, без те самите да го разбират. Хората с манталитет на жертви се превръщат в жертви в живота – буквално и метафорично. Защото с годините това създава невероятно порочен кръг от който – от позицията на жертвата – няма видим изход. И това е така. Изход от кръга няма. Просто кръга трябва да бъде „премахнат“. Само така болестотворният модел и преживяванията, които той привлича в живота – изчезват. "
"Не съществуват инциденти. Има само създаване на ситуации. Чували ли сте как хората често казват (с мрънкаща интонация): „Нямах избор (освен да постъпя еди-как-си…)“?
BULLSHIT! Винаги имате избор да направите нещо или не. Жертвите обожават фразата „Нямах избор“. Хората ориентирани към Баланса казват: „Имах избор и избрах (еди-какво-си)“. Това е поемане на отговорност за собствените ти действия. Нарича се зрялост. Фразата: „Обстоятелствата бяха такива“ е много популярна сред жертвите и е точно на една стъпка от предхождащата я „Нямах избор“. Добре, но вие сте създали тези обстоятелства. Щом сте се въвлекли в дадени обстоятелства, то по някакъв начин, на някакво ниво, вие сте част от тях! В момента, в който започнете да се разграничавате, това вече е отричане, бягство и прехвърляне на отговорност, което е манталитет на жертва! Ситуацията е там, защото е колективна проекция на мисловните модели на участващите в нея, което означава включително и вашия! Не може да има откъсване – то е илюзия, защото всичко в обкръжението ви е отражение на вас самите. От изключително значение е да разберете на едно много дълбоко ниво, че това, което не се съдържа в мисловния ви модел, няма начин да се материализира в живота ви. Просто самият механизъм на нещата не го позволява."
"Всяко едно страдание започва с наличието на мисловен модел на жертва. Той държи абсолютното първенство сред „магнитите“ привличащи лоши преживявания. Над 80% от лошите неща, които се случват в живота ви се дължат на наличие на някакъв вид victimization. Безусловно, абсолютно, не подлежи на коментар. Ако ви се случва нещо драматично или (особено) поредица от много драматични неща (цял живот), вие повече от вероятно сте във victimhood-режим. Само бивайки жертва вие ще привлечете агресор. Друг начин просто няма. "
"Казано с няколко думи, манталитетът на жертва е проявление на victimhood-модели свързани с бягането от отговорност и отдаването на личната сила на външен източник или обстоятелства. Бедата е в това, че жертвата обича бутафорната и безкрайно плитка позиция: „О, горкия/та аз!“. Това са хора, които изпитват силен подсъзнателен страх да възвърнат собствената си сила. Например, никой не ви е накарал да пушите. Вие сте взели този избор сами. Не пробутвайте на останалите: „Не знаеш колко трудно е да ги спра!“. Кой ви накара да ги започнете изобщо?!? Вашето тяло постоянно ви дава сигнали, че се чувства зле от цигарите, но е ваш избора да продължавате да тровите себе си (и в комплект – да потискате пси-възможностите си, пушейки). Изборът да пушите е бил ваш и по всяка вероятност е бил провокиран от глупава причина (обикновено – да впечатлите някого, който не си заслужава да бъде впечатляван още в детството). Винаги се връщайте към източника на своето решение, за да видите истинските причини зад него. Всекидневно ние преживяваме последствията от всичко това. Ако не можете да видите и признаете това, вие ще останете жертва. Докато не поемете отговорност, няма да сте в състояние да се излекувате."
"Друга задължително присъстваща черта на victimhood-пристрастените, е че с напредването на възрастта (35 г. да кажем) тези същества вече са развалини, особено здравето им (и познавам няколко такива – т.е. не говоря наизуст). Те са вечно болни и вечно отдават това на външни причини, защото не могат да поемат отговорност за собствените си мисловни модели. Здравето ще пострада при всички положения като последен сигнал от страна на Духа към личността, че нещо трябва да се промени. Иронично, вместо това да послужи като ултимативната аларма за жертвата, тя просто използва случая, за да се превърне в още по-голяма такава. Синдромът е „аз съм вечно болен“ и той бива използван, за да може личността да привлича още внимание към себе си и злощастната си ситуация."
"Затова е толкова важно човек да открие сам собствените си потребности и Път, чрез вътрепребиваване, самонаблюдение и себеосъзнаване, а не да отдава собствената си сила на външни източници, които да определят живота му, превръщайки го несъзнателно в жертва."
"За да не оставям място за съмнения – всички народи, които някога са били поробвани и са станали емблематични за неправда в човешката история са имали манталитет на жертва, който е привлякъл агресор, за да извади този вътрешен проблем на показ. Това важи за черната раса, важи за изтребването на индианците в Северна Америка, важи за всеки един подобен пример, който можете да се сетите. Да, ние винаги съжаляваме тези групи и казваме, че имат злощастна съдба, без да разбираме, че по този начин поощряваме комфортната зона, от която те самите не искат да излязат. Криворазбраните ни системи от убеждения ни обричат като човечество."
"Страхът е разрушителната енергия в човека. Той разрушава, той разстройва цялото вътрешно същество, той води до всякакъв вид изключително хитроумни и изтънчени теории, абсурдни суеверия, догми и вярвания. Ако вие видите истински, че страхът е разрушителен, тогава какво ще направите, за да изчистите ума? Авторитетите обикновено казват, че чрез проучване на причината за страха ще бъдете свободни от него. Дали това наистина е така? Опитът да разкрием причината за страха и знанието за тази причина не премахват страха. Страхът остава. И тъй като той остава там завинаги, ние търсим спасение за себе си. Това е една от причините поради които християнската религия е толкова популярна. Тя предлага спасение. Това дава известен покой на хората. Вътрешната несигурност винаги остава, но илюзията за покой понякога е много трайна."
"Когато се научите как да преминете през манталитета на жертва, вашия мисловен модел никога повече няма да привлича потисници. Колкото по-упорити сте в решителността си да се справите с това, толкова по-силни ще бъдат уроците, които привличате, за да може евентуално да се освободите. В процеса трябва да бъдете наранявани, подценявани, дори достатъчно разярени, за да може най-накрая да се застъпите за себе си и да заявите, че вие нямате намерение повече да бъдете нечия жертва. Може би, когато най-накрая ви дойде до гуша, ще се освободите от този модел с думите: „Пет пари вече не давам какво си мислят другите! Говоря съвсем съзнателно! Ще се грижа за себе си no matter what!“"
"Здравната ни системата и разбирането ни за лечение изобщо, е ИЗЦЯЛО изградена на манталитета на жертва. Аз водя живот тотално извън баланс и очаквам да отида някъде при някого (външен спасител), който да ме позакърпи и аз да продължа по същият начин. Няма нищо лошо в това да отидете и да потърсите помощ от някого, когато сме в беда и нямаме достатъчно информация, за да си помогнем сами. Също така няма нищо лошо и в това да помагаме и изпитваме състрадание към хората. Но ако видите, че този човек просто иска да оправи сегашното си състояние и модела продължава и за в бъдеще – имате пълното вътрешно морално право да му откажете. Продължавайте да пиете хапчета (мисъл-форма: „нещо отвън ще ми помогне и аз ще се оправя“) и вярвайте, че ще се излекувате по този начин. Трябва да поемете отговорност за начина по който сте третирали тялото си и да вземете съответните мерки."
"Ето точно за това говоря. Хората не искат да си помогнат сами. Те искат някой да им помогне като не разбират, че това е основния проблем да имат толкова неприятности. Именно тази нагласа ги формира в живота им. Манталитетът на жертва. „Имам нужда от помощ“. Няма нищо срамно да признаете, че имате нужда от помощ. Но първата крачка към правилното лечение е: „как мога да си помогна сам/а“, а не „помогни ми!“, което е гласа на страха и търсенето на сила във външен източник."
"Нека сме наясно. Всеки човек има поне една сълзлива история, която обича да разказва на всички, търсещи съчувствие или уважение. Когато обаче обясните на такъв човек как може да влезе в релси и да възвърне собствената си сила той/тя много често отговаря: „Не мога да направя това (поради тази и тази причина).“ Отговорете, че докато не са готови да направят НЕЩО, могат да спрат да чувстват ангажимент да говорят с вас за това. Ако критикувате или се оплаквате от нещо това не ви правижертва, до момента в който не потърсите външно спасение. Когато чуете подобни оплаквания въпросът, който трябва да зададете е: „Какво ще направиш по въпроса?“. Ако ви отговорят, че не могат да направят нищо по въпроса, дори след като им предложите очевидно решение или изход от ситуацията, тези хора са жертви. Най-често когато им кажете какво мислите по въпроса, то не е онова, което те искат да чуят (а те искат съчувствие) и избухват с тубро-леймърското: „Ти просто не знаеш какво е...“
Естествено, че разбирам какво е. Разбирам, че този човек се чувства удобно да бъде в позицията в която е и не се чувства комфортно, когато не играя ролята на Светлата полярност, която държи със сълзи в очите ръката му, припявайки: „Всичко ще бъде наред“. Когато бъде дадено предложение, което изисква манталитета на жертва да бъде осъзнат и стопен – те не желаят да го чуят. Ако не сте готови да чуете отговора – не задавайте въпроса! Тези хора винаги ще разказват историята си, търсейки влажни очи и симпатия, за да поддържат режима си на жертва, докато в същото време няма да помръднат пръста си, за да променят нещата. Ще дойде момент в който ще разберете, че тези хора обичат ситуацията си и тайно обожават „да носят кръста си“, защото това валидизира идентичността им. Те са манифестацията на синдрома: „Обичам да страдам!“ Тези хора много често са и енергийни вампири. Обикновено те не могат да бъдат личности и единственото, което имат е своята история. Всеки с подобни проблеми трябва да възвърне собствената си сила и да продължи живота си по нов начин. Но най-често те не искат и да чуят за това. Точно както аз не искам да чувам за техните „проблеми“, защото не са мои. Хората винаги искат съчувствие и разбиране за нещата, за които не са готови да поемат отговорност. Те имат решението точно под носа им, но никога няма да го грабнат. Чрез вечната показност на жертвите, се предполага, че вие, наблюдателя, трябва да изпаднете в конформизъм към моралния стандарт, за да не бъде засегнат никой. "
"Жертва, жертва, жертва!
Нека преброим начините... Отказвате да бъдете жертва. Намирате нов източник на забавления. Разтваряте този начин на мислене така, че да можете да се придвижите към нови перспективи за израстване – толкова големи, че дори не можете да си ги представите или да ги схванете към настоящият момент. Трябва да се освободите от старото и да направите място за новото. Никой не може да го направи за вас. Никой не може да ви спаси от вас самите. Никой не чака, за да помогне на тази планета. Само вие можете да го промените. Готови ли сте наистина да оставите разрушителния манталитет на жертва? Време е за откровени отговори. Те често са болезнени."
"Ценността на този материал се състои именно в това, че помага в лесното идентифициране на манталитета на жертва у самия човек. Разбира се, този модел има още невероятно много проявления в човешкия живот, но схващате общия модел. Оттук нататък Пътя е предимно индивидуален и знам, че това притеснява хората. Защото най-трудната част е да си дадете ясна сметка, че наистина имате проблем. И сте сами в това."
"Именно това трябва да направите със страха. Да го разберете. Страхът най-често е неприемането на онова, което е. В 99% от случаите това е част от вас, която отхвърляте. Част, която бива материализирана във физическия свят под формата на нещо външно, за да можете евентуално да стигнете до разбирането за този страх. Ако аз се боря с този страх, то аз продължавам да го утвърждавам като нещо външно. Помислете! Не е ли популярната формула „човек трябва да се бори със страховете си/Егото си“ най-надценяваното и излъскано като фалшива реклама езотерично клише, за което дори не се замисляме? Та нали този процес ще ви вкара отново в режим на борба, оцеляване... ще станете жертва! Ако разбера, че този страх съм аз самия, ако разбера, че това Его съм аз самия – няма нужда от борба. Кой интелигентен човек се бори със себе си? Вие разбирате себе си, не се борите със себе си, нали така?"
