Да си окажем малко подкрепа ...

[Kler]

искам да се допитам до професионален астролог за картата на детето ми. часът е известен.
препоръчайте ми астролог, от който сте доволни и работи по мейл/скайп, че сигурно няма да е в моя град. може и на лични.  :58:

[Papy]

искам да се допитам до професионален астролог за картата на детето ми. часът е известен.
препоръчайте ми астролог

Аз лично от опит вярвам, че влиянието на картата на майката в/у детето е много силна поне до 7 год съзраст, така че ако нещо те притеснява, знаеш къде да търсиш

[Kler]

ами тя картата му няма да се промени

[Veselin]

Направих си акаунт във Фейсбук и страница за брат ми на английски:
https://www.facebook.com/pages/Please-Help-Us-to-Find-Stefan/140178272986213?ref=hl
Който желае, нека да я сподели! Благодаря предварително за помощта!

[akruks]

Направих си акаунт във Фейсбук и страница за брат ми на английски:
https://www.facebook.com/pages/Please-Help-Us-to-Find-Stefan/140178272986213?ref=hl
Който желае, нека да я сподели! Благодаря предварително за помощта!

харесах страницата, но моите приятели са малко на брой и не са ангоговорящи, за да я споделя с тях

[Veselin]

Благодаря!

[Veselin]

Стана така, че тъкмо реших да си купя пиано (нашите уж нямаха против това), дори вчера с госпожата ходихме при един неин познат, който продава пиана и избрахме едно (засега само си дадох адреса и телефона) и като казах на родителите ми, взеха, че се обърнаха срещу мен, казаха, че не са съгласни, а баща ми заплаши, че ако стане така, въобще няма да се прибира вкъщи или ако се прибере, няма да е трезвен. Тази сутрин дори не пожела да закуси и излезе, като заяви, че ще се нафирка до козирката. Не знам какво да правя?   :17: И на брат ми преди баща ми натякваше постоянно, че няма смисъл от рисуването,а майка ми се опитваше да му се налага какво да рисува. На тях всичко ново и различно им пречи, което нарушава техния комфорт и начин им на живот. В същото време, майка ми по цял ден надува едно тъпо радио, което се чува из целия апартамент, а баща ми следобеда като почне с индийските сериали, от които се чува такава отвратителна музика... Излиза,че само аз трябва да се съобразявам с тях, защото са по-възрастни и защото апартамента е техен. За съжаление засега няма как да изляза на квартира, понеже нямам сигурна работа (според мен), а и не мога да изляза на квартира в този град, бих предпочел да съм далече от тях. Иска ми се по-скоро да изчезна като брат ми, защото при тоя натиск от тяхна страна по-добро не заслужават...

[Kler]

намери начин да се махнеш от там. не като избягаш като брат си, а като си намериш квартира. да кажеш че н можеш или да изчезенш е най-лесно.
баща ти дали ще се напива или не си е негово решение и е доста тъпо да се опитва да те държи отговорен за това. акто че ли иначе няма да се напие...

[Bin]

Аз предложих да си купиш синтезатор-последно нов един приятел купи преди 16 години за 700 лв,аз последно гледах на битака за 60лв .Пианото е много обемно,трудно за транспортиране,трябва да се акордира периодично,а е скъпо ,пречи се на съседите ако имата-а това -със слушалки,показва и нотите които се изсвирват .Само няма педали като пиано.В чужбина често ги подаряваха-транспорта им е по-скъп от тях .

[Veselin]

Лесно е да се каже да се махна, но трябва да си намеря някаква друга работа, която да е сигурна и със сигурен доход, при това в друго населено място, понеже не искам да съм близо до тях.
Bin, пиано и синтезатор са напълно различни инструменти и който е наясно с материята, знае защо. А и дори синтезатор да си взема, те пак ще са против, доколкото ми дадоха ясно да разбера.

[Kler]

ами това си е нещо, което няма кой да свърши вместо теб. всеки си взима решенията и си носи последствията.

[Bin]

малко е по-различно,но докато имаш възможност за истинско-това е вариант .приятеля който купи синтезатор е бил професионален музикант-купи го за децата си ,значи има защо .

[Lilla]

Весо,

Това, което правят родителите ти, е емоционално изнудване и натиск, за мен е скрита агресия към теб. Създали сте едни симбиотични отношения, в които за всичко трябва да се съобразяваш с тях и да се допитваш до тяхното мнение, в противен случай ти грозят определени "назидателни" мерки - тръшкане, мрънкане, вменяване на вина, изтъкване на здравословни и възрастови проблеми, заплахи с нетрезво състояние и какво ли още не... Те като дете те обичат и вероятно не искат да те загубят и завинаги да изчезнеш от живота им, но същевременно натрапчиво ти налагат техните правила и желания, докато живееш в тяхната къща. А това ти спира въздуха. Ти не живееш своя живот, а техния.

Ситуацията може да се промени само след отделяне /не изчезване и  потъване вдън земя като брат ти, това е безотговорно/. Човек, когато иска да бъде независим, иска животът му да се промени, прави всичко възможно. Ето една причина да се амбицираш да си намериш по-добра работа или да се задържиш на сегашната. Да не мислиш, че на мен ми е било много приятно да работя с помиярите, сред които съм била!? Не, но са нужни пари, защото нищо не ми пада от небето. Каквото изработя, това ще изям. Няма мама, тате, роднини, благодетели, съпруг или богат любовник, на чийто гръб да увисна или който да ме подкрепи. Така се научаваш да носиш отговорност за живота си, за своите успехи и неуспехи. Всичко останало са оправдания.

В крайна сметка помисли на този етап кое ти е по-важно и си подреди приоритетите. Ако пианото е важно, стой при вашите и намери начин да ги убедиш или по-скоро да измолиш. Егаси, все едно ги молиш за някакво подаяние. Все пак не купуваш барабани и бас китара. Ако остават непреклонни, приемаш ситуацията и продължаваш да се съобразяваш с всяко тяхно желание. Само че, Весо, вече не си на 20-25 години, достатъчно зрял човек си. А като прехвърлиш 35, да не ти казвам колко бързо се изнизват годинките и после гледаш живота си  - все едно го е нямало! И си задаваш въпроса -  чий живот съм живял!?

Ако се наканиш да излизаш на квартира, самостоятелна стая винаги може да се намери с по-нисък наем. И пак няма да ти е по-тясно, отколкото при вашите. Доколкото зная, не живеете в палат. Да, там вероятно също няма да можеш да домъкнеш пиано или барабани, но зависи от хазаите и съквартирантите, както се разбереш с тях. Между другото, ако живееш със съквартиранти, така можеш да си намериш и нова среда, нови приятели.

[Veselin]

Благодаря много, Лили!
Не знам колко ме обичат, защото ако ме обичаха наистина, едва ли щяха да се държат така.

Само че, Весо, вече не си на 20-25 години, достатъчно зрял човек си. А като прехвърлиш 35, да не ти казвам колко бързо се изнизват годинките и после гледаш живота си  - все едно го е нямало! И си задаваш въпроса -  чий живот съм живял!?

Над това много пъти съм се замислял и колко много възможности съм пропилял заради тях. Преди се опитваха да ме карат да си мисля, че съм егоист, но май че те по-скоро са.
От пианото не искам да се отказвам, вече съм започнал да уча сериозно. За съжаление обаче човекът, при който бяхме вчера, днес се е обадил у нас докато бях на урок, а майка ми дори не иска да ми каже какво му е казала, крие се от мен, а баща ми вече си пусна телевизора да гледа индийските сапунки.
За квартира мислиш ли, че някъде наистина биха ми разрешили да си донеса пиано? Нещо съм се съмнявам.

[Lilla]

За квартира мислиш ли, че някъде наистина биха ми разрешили да си донеса пиано? Нещо съм се съмнявам.

Тогава си намери квартира с пиано  :012:

Шегувам се, но този проблем наистина не може да продължава вечно и все да ти ядат главата. Кой е по-голям егоист не може да се каже, зависи от гледната точка - за тях си ти, за тебе са те. Проблемът е, че ти живееш в тяхното жилище, те си имат вече отдавна установени техни порядки. Много е неприятно, когато в едно жилище се съберат по 2-3 различни поколения. И пак ще ти го кажа /извинявай за натякването/ - ако беше се развил в професията, за която си учил, нямаше да имаш тези притеснения и да се чудиш как да си позволиш автономност и самостоятелност.

Като си гледам живота в ретроспекция, вече хиляда пъти съжалих, задето не съм се изнесла по-рано. Но също бях поставена в много ограничаващи и трудни обстоятелства, нямах никаква стабилност в живота, нерегулярни и ниски доходи. Нямаше и да ме подкрепят, ако се бях изнесла да оцелявам съвсем сама. Не че под един покрив кой знае каква подкрепа съм видяла, само претенции и арогантно тропане, а бяха заможно семейство /висока средна класа/. Сега кого да обвинявам - майка, която цял живот е гледала само своя самовлюбен гъз и не я е било грижа за децата, или себе си за своята наивност, неувереност и нерешителност? Риторичен въпрос. Не ме цитирай, моля, после може да поизтрия някои неща.