Ами да ви кажа, при мен световъртежите не бяха толкова леки. Първия път бях толкова зле че неможеха да ми правят изследването в седнало положение, защото падах, а в легнало със вода в ушите. Лекарствата са толкова силни че след всяко венозно вливане, докторката седеше до мен и ми стискаше ръката, казвайки ми да стискам зъби че само това лекарство може да ме изправи на крака, и то в максималните си дози. Световъртежите са толкова силни че 5 крачки ме уморяваха и лягах да спя с часове. Отиването ми до другата стая беше истинско приключение. Спях на 3 възглавници защото на две потъвам и повръщам. Страничен ефект от световъртежите е объркаността и кратката памет.
Иначе , когато вече си излязъл от най-тежките си фази, за да се върнеш в реалността, наистина се препоръчват разходки в планината, игри с малка топка за да стабилизраш вестибуалрният апарат гледайки и опитвайки се да хванеш топката.
За да различите вашите световъртежи в коя част на ухото са, има два начина:
1. Пищене в ушите /високите тонове/ или постоянен писклив шум е в ухото - проблемът е в средното ухо
2. Бучене /ниските тонове/ - показва че проблема е по-скоро в мозъчната част на ухото /ако ме разбирате/
Аз не получавам кратките припадъци. Не съм получавала никакви припадъци от тогава. Това беше инцидентно и на базата на стреса. И преди това не съм получавала епилептични припадъци - нито малките нито големите. Нямам ги тези неща. На всеки 6 месеца ми правят тестове, на които се следи. Получих всичко на всичко един припадък, беше голям, но се надявам да нямам друг.
