Папи, от деца ни учат как да заглушим тънкия гласец на сърцето и ума/интуиция/.
И аз не споделям по приницп. Но сега не е чак такъв проблем, какво като споделя...явно въпросът за мен е плутонов колко, какво и защо от нас имаме да скрием-ако споделя лично, винаги знам, че може да излезе като парите,които ще дам назаем-винаги има опция-може да не ти ги върнат, знаеш го. същото е и със споделянето.
Може би въпросът е колко тайни можем да споделим, с колко тайни можем да се справим сами-без да споделим. И -отровно нещо за на ли са тайните /да, речем тези от детството, но не само те/.
В "чуждите" форуми дори аватарът им е снимката. Защо там няма грозни караници? Нашето нещо-бг ли е, или какво?