Няма нищо страшно и гнило в това, че Венера, Марс, Юпитер са невидими, когато сме се родили, както и не задължително гениално в това, че Меркурий е бил видим, в онези няколко дни от годината, когато сме родили. Страшно е когато, знаем това и видимо си затваряме очите пред реалността, вярвайки сляпо в невидимите си, уж, умения и таланти.
Аз както много други хора, съм родена в период, когато "видимостта" планетите тук долу не е била на мода- нямам такива в картата си или поне Юпитер уж е такъв. Различно видима съм от хората и с положителните си, и с негативни особености, които нося в себе си, така е при всички, без оглед на това колко са видими или невидими планетите им- но съм видима в социума, в обществото, въпреки невидимостта на планетите в картата си.
Специално по аналогиите на Венера съм на "вие", но откъде знам, че не трябва да сключвам брак и съм връщала предложения, много преди да се занимавам с астрология и много преди да чуя теорията/обяснението на това от Р. Колев- ето това как е видимо в картата (ми) ?
Харесва ми, че често Румен Колев използва " може да има и...".