СТАРОТО КУЧЕ
от Валентина Атанасова
Спи и сънува старото куче
там, на слога, до грохнала пътна врата.
Няма го вече стопанинът, няма го...
От очите му капе тъга.
То го чака. Отдавна го чака.
Листопади валяха го,
пяха пролетни, звънки капчуци,
зимни виелици го затрупваха,
топли лъчи го пареха през кожуха.
Ще досънува ли своя сън -
че стопанинът идва и нежно го вика?
И то тръгва след него -
вярно до смърт -
към далечната спирка, последна...
Спи и сънува старото куче,
а тревата край него расте и завива
отмалялото крехко телце
с козина сива...
И когато случайно минеш оттук,
ще го видиш и денем, и нощем -
малка топчица - като юмрук,
в която само сърцето все още чука.
https://youtu.be/ULlr8FmXeaA