Поезия

[trendy]

Към брата си

Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.
 
Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.
 
Мечти мрачни, мисли бурни
са разпалили душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?
 
Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода;
а безумно как играе
в отзив на плач из народа!
 
Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?
 
Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта й душа няма
на глас божий - плач народен!

Христо Ботев
 

[trendy]

Беззвучност
А ти мълчиш...На мен ми става тъжно.
Небето се разпуква над света.
Аз се затварям в някаква окръжност
от спомени и тишина.
Аз се заключвам с десет катинара
зад десет омагьосани врати.
Не искам с никого да разговарям.
Нали със тебе си мълчим...
Навярно ме забравяш неусетно.
Навярно никак, никак не боля.
А ти болиш във мене. Многоцветно.
Със всички цветове на любовта.
Или пък просто...просто нямаш време.
/Детинската наивност ме подвежда...
И все те чакам. Даже уморени,
мечтите във сърцето си подреждам./
caribiana

[Emma]

Когато много говоря,
казвам това,
което искат
да чуят.
Когато мълча,
казвам останалото.


Калина Ковачева

[akruks]

ИДЕЯ
от Ивайло Терзийски

Не си приписвай нечия заслуга - да бъдеш на вълна изящен гребен.
Едно е да си пожелан, а друго - с най-сладкият товар - да си потребен.

Издигай се, каквото и да стане. Но нечий тежък дълг не опростиш ли
ти може и да властваш над имане, но никога над сънища и мисли.

Издигай се над стръмните подмоли, макар че всеки порив уязвим е:
едно е милост чужда да измолиш, а друго да заслужиш честно име.

Прилей сълза в овошка, с цвят попарен, нали през мъчни радости премина.
Едно е да се чувстваш благодарен, а друго - да обичаш без причина.

На мъртвите вълнения в средата, е хвърлен камък дръзката идея:
едно е да познаеш свободата, а друго - да си заплатил за нея...

[a.l.e.n.a]

Добрите хора никога не свършват.
И не продават хляб и топлина
а подаряват…
милват…
и прегръщат
…целуват
и си тръгват в тишина…
Добрите хора никога не плачат,
за себе си поне
не плачат с глас.
Добрите хора
никога не грачат
с прегракнал от омраза глас…
Не им благодари!
Не искат!
Добрите хора
си отиват в благодат
с едничката вълшебна мисъл:
„Помогнах! Станах по – богат!”

Светлана Тодорова

[trendy]

143 години безсмъртие


ДЯКОНЕ, ДЯКОНЕ ЛЕВСКИ...

Дяконе, Дяконе Левски,
пак ти е време!
Ставай от гроба.
Ставай и тръгвай пак из България,
защото все сме си същите.
С душата на роба
строим на велможите къщите,
а те си подрънкват среброто със Юда.
Възкреси се, Апостоле,
защото без тебе празно остана
и във горите, и по полето.
А тези, които от твоето име живеят, Апостоле,
пак ще ти дръпнат въжето.
Възкреси се, Апостоле!
автор: stedan

[a.l.e.n.a]

Две мъжки приказки

Мъжете винаги искат.
: да бъдат главни герои - да висят със
страшна сила към Земята. Затова играят
карти, пият спирт и разказват мръсни вицове.
И всеки един има война в задния си джоб.
Изневяра в панталона.
И детство пълно с пирати.

             Ала няма филми за толкова герои,
             нито режисьори, които да им вярват.

И на - нямото кино се пренася
по строежите и масите.
Защото каквото и да кажеш - все едно
не си го казал.
И за целия живот - ни една
запомняща се реплика.

Затова мъжете стоят уморени по гарите
и чакат да ги викнат на фронта.
Мъжете пеят с гърло под масите
и чакат да ги приберат за бунта.
Мъжете стоят
и чакат със страшна сила...

             Ала всъщност няма герои за толкова филми,
              нито режисьори, които да си вярват.

... и ни една запомняща се реплика,
освен последната:
"Такъв е животът".

[Emma]

Косата й е дълга,
а стъпките й леки.
Очите й са диви.
Тя има циганска душа, сърце на хипи и дух на фея.
Думите й са силни.
Позицията й е твърда.
И ако се вгледа в теб, може да те убие с поглед...
Тя никога не остава твърде дълго.
Винаги пее силно
и аурата й е наелектризираща.
Съзнанието й е привлекателно.
Крачките й целенасочени.
Ирисите й тлеят.
Тя винаги оставя мистерии след себе си,
които ти дават надежда, че ще разбереш поезията в нея.
И преди да се осъзнаеш,
си попаднал под магичните й заклинания.

[trendy]

Братчетата на Гаврош

На фона на лъскави сгради,
суета, и небивал разкош -
бродят пак - и бездомни, и гладни,
братчетата на Гаврош.

Както някога, много отдавна,
Христо Смирненски бе ги възпял -
пред витрините трупат се жадно.
Но... не будят в душите ни жал.
 
Ние бързаме, глухи и слепи,
тъй заети със свойте дела,
към уюта домашен, където
чакат собствените ни деца.
 
Те остават навън. Под звездите.
По площади и подлези спят.
Те за мама изобщо не питат.
Техен дом е широкият свят.
 
Но по Коледа, и по Великден,
може би не от жал, а от срам -
към Приютите тръгваме ние.
С гузни съвести крачим натам.
 
И развързваме щедро кесии
за подаръци, и шоколад.
Сякаш свойте ръце да измием -
като оня библейски Пилат...
 
На фона на лъскави сгради,
суета, и небивал разкош -
те са тук! И бездомни! И гладни!
Братчетата на Гаврош.

Гълъбина Митева

[Emma]

В зеницата на един вълшебник...

Този, който някога ще ме владее,
ще владее всички чудеса.
Ще ми подарява дъждопеене.
Слънчогледи. И дъга.
Ще направи наши всички гари
(вместо дом със каменни стени).
От гласа му ще ми става шарено.
Даже пеперудено. Почти.
Ще съм неговата думичка вълшебна,
без която заклинанието не работи.
А когато във очите му погледна,
ще се видя отразена...
Доживотно.

превод: Абдулрахман Акра



Краднато от фейса на съфорумник.  :38: :08: Много пеперудено, красиво!  :58:

[delphin]

Дай му жега на тоя живот,
настъпи му до дупка педала!
С тоя вял половин оборот
как изобщо до днес си живяла?!

Или в кроткия брачен чертог,
всяка сутрин когато се будиш,
още вярваш - добричкият Бог
ти разписва молбата за чудо?

А на тъмно, додето заспиш
и те свива инфарктно отляво,
апокрифни молитви редиш
за горещите ласки на дявол.

И преглъщаш горчивите дни
като супа от стара коприва,
а сърцето се чуди дали
не сънуваш, че още си жива.

А животът съвсем не е рай,
само постна вечеря на свещи.
Затова настъпи го докрай!
Дай му жега! Да стане горещо.

Даже миг да ти бъде добре,
своя дявол додето целуваш,
някой ден тъй и тъй ще се мре,
но животът поне да си струва.

Ники Комендвенска

[a.l.e.n.a]

Богомилско

Добрите хора лесно се обичат,
магията е да обичаш лошите.
С един от тях – най-лошия от всички,
да споделиш пробитите си грошове.

Да ти почерни погледа и празника,
да ти приседнат глътката и залъкът.
А в нощите, в които му е празно ,
да те вини, че си му дала ябълка.

Да те обича, ала само тялото.
Да го откъсва хищно от душата ти
и да те иска прокълнато ялова –
да не родиш на някой друг децата му.

А ти сама да се затвориш в клетката.
Да му подхвърлиш ключа на победата
и нежно да го милваш през решетките,
когато е дошъл да те погледа.

И да мълчиш. Дори да се запали,
дори да се взриви над тебе здрачът.
Додето не реши да те погали
най-лошият човек и не заплаче.

Веднъж сълза отронил е обречен
добър и свят пред теб да коленичи.
Тогава можеш да си тръгнеш вече –
добрите хора лесно се обичат.

Камелия Кондова

[akruks]

Така е, като знаеш чужди езици...
автор: Ангел Веселинов
(из цикъла "Вицове в рими")

Късна нощ. В семейното легло
лежат си двама. Марчето и Пешо.
Той просто инженер, тя – филолог
в английската гимназия. Не щеш ли

тя чува глас дълбок; „Ю гона дай!”*
и сепната в съня си, се ослушва
притихнала, но само мрак и май
мъжът й сънен мрънка. Тя се сгушва

и тъкмо се унася, чува пак;
„Ю гона дай!”. Събудена и в пот
потънала от ужас в този мрак,
че вече свършва нейния живот

тя сръчква Пешо. „Мили, чу ли глас?
Във стаята ни има призрак май!”
„Какъв ти призрак бе – отвръща – аз
ти викам цяла нощ „юргана дай!”

* you gonna die – ти трябва да умреш!

[akruks]

Аз не обичам изхода фатален
и няма да ми писне да съм жив.
И мразя се, когато съм печален,
когато пея, а не съм щастлив.
Аз хладния цинизъм не обичам
/Не вярвам във възторга въобще!/,
през рамото ми някой да наднича,
писмата ми друг да ги чете.

Аз мразя разговори полусмели,
полунеща да шепнат с полуглас.
Аз ненавиждам в гръб когато стрелят,
когато в упор стрелят - мразя аз.

Аз не обичам с клюки да се калям,
а също и съмнението зло.
Аз не обичам змийски да ме галят,
с желязо да ми стържат по стъкло.

Аз мразя ситите душички, свити,
аз предпочитам истинския риск.
Да бъдеш честен вече е събитие
и чест е днес да бъдеш ти сплетник.

Аз мразя счупени крила да виждам,
изпитвам жал, но само към Христа.
Насилието както ненавиждам,
така и ненавиждам слабостта.

И мразя се, когато се страхувам.
Когато бият някой без вина.
Когато във душата ми нахлуват
и в нея храчат своята злина.

Аз мразя - и манежи, и арени -
там сменят милиона за петак.
Дори след най-големите промени
аз няма да ги заобичам пак.

Владимир Висоцки

[Emma]

Когато ти си с мен

Когато ти си с мен, не казвам: Тук сега
сме заедно. А казвам: Аз и ти, и вечността
из не-пространството кръжим.
Въздух и вода. Символите разгадаваме. Ние назоваваме
и нас ни назовават. Не говорим - само колкото да разберем
доколко ние ние сме... И времето забравяме.
Не помня ти в коя земя си се родила,
не помня аз в коя земя възкръснах.
Въздух и вода, а ние на звезда летим.
Когато ти си с мен, мълчанието се поти, а облаци
будуването оросяват и водата въздуха оплаква
за диханието му, когато се съединят телата;
и няма в любовта любов,
а сладострастието на духа да полети.

Махмуд Даруиш

***

Вдигни наздравица между мълчанието на нощта
и гласовете на дъжда,
и напиши поема под дъжда,
от страст пламтяща по очите на луната.

Муатаз Ажаж