Радост моя, жар-жарава...
Радост моя, жар-жарава,
тебе аз обикнах пръв.
Мен ме гони лоша слава,
теб те гони луда кръв.
Мед в косите ми застива,
а си черна ти; по-тих
от очи — до днес — такива
тъй бездънни, аз не пих.
Никъде не срещнах огън
като твоя — ах, беда!
В родния ми край с тревога
чака моята рода:
бухал в бухналото блато,
сови три и три сестри,
кон разпенен — огнен вятър,
на връвта есетри три,
брат, ден ябълков, тъй хубав
и от смях поруменял,
и хитрец с лисича шуба –
конекрадец засиял.
……………………………
Край мой — светъл и безгрижен.
А навярно искаш ти
вятър яростен да стриже,
простодушно да шепти.
Ах, пази се, тук оставаш
сам-сама в неверен час.
Всички пътища познавам,
може да избягам аз.
Знай, че краят е разпасан,
от измами похитен.
Веселякът е опасен,
а не дух опитомен.
Подосещаш ли се нещо –
не рода, а огнен зов!
Цялата околност вещо
ме подкрепя в моя лов.
Павел Василиев
