ПЕСЕН ВТОРА
web
Аз съм нарцисът на равнината,
аз съм розата на долините!
Като лилия посред трънака
е любимата ми сред момите!
Както ябълката сред горските дървета
е любимият ми сред момците!
Под сянката му аз приседнах
и ми се услади плодът му.
Той ме въведе в дома на пиршеството,
Над мен е неговото знаме - любовта!
Подкрепете ме с млинчета,
освежете ме с ябълки,
че аз съм болна от любов.
Лявата ръка е под главата ми,
а с дясната ръка ме е прегърнал.
Заклевам ви, йерусалимски дъщери,
в сърните и в полските елени,
не будете любовта, не я разбуждайте,
додето тя сама не се пробуди!
Гласът на любимия! Ето, той идва!
През планини прелита, през хълмове прескача.
Любимият ми е подобен на сърне или на млад елен.
Ето го! Той зад стената застава,
надзърта през решетките, в прозорците занича.
и ми говори любимият, и ми казва:
- Стани, любима моя, красавице моя, ела!
защото зимата свърши,
дъждът премина, отиде си,
цялата земя е напъпила,
настана времето за резитба,
гургулицата оглася земята ни,
наливат плода си смокините,
лозниците вече ухаят.
Стани, любима моя; красавице моя, ела!
Гълъбице моя, в скалните процепи,
сред върхарите скрита,
нека те гледам, нека да чуя гласа ти,
защото гласът ти е сладък,
а ти си прекрасна!
Хванете лисиците, тез малки лисичета,
които погубват лозята, когато лозята цъфтят!
Мой си е моят любим, а аз съм негова - сред розите...
Докато не е повял денят
и сенките още не са се разбягали,
ти бързо се върни, любими мой,
бъди подобен на сърне
или на млад елен в скалистите усои.
