Поезия

[a.l.e.n.a]

[a.l.e.n.a]

Да знаеш, не заемам много място.
(Навярно и в прегръдка се събирам.)
Пространството ми цялото е щастие.
И само във въздишка го побирам...

Не искам много. Нищичко не взимам.
Но давам всичко. Даже и в аванс.
Превръщам във лета безкрайни зими...
А сложностите? Просто нямат шанс.

Съвсем обикновена съм, признавам.
Светулка, миг, звезда, сълза и копче.
До края на вселените оставам
надеждата във малкото ти джобче...

Такава съм. Недей да ме пресмяташ.
(Дори не можеш да броиш до толкова.)
Ти знаеш – не заемам много място.
Но с дъх лекувам всичката ти болка...

И още ли се чудиш на инат –
къде да инсталираш тишината ми?
Не ми е нужен целият ти свят.
Едно парченце – стая. Във душата ти.

Мира Дойчинова - irini

[art7ess]

хах, вчера съвсем случайно се запознах с редакторката на Ирини на една гара. Много ангелско присъствие в много точен момент, затова реших да ви го споделя тук.))

За да не е спам:

във времето на нарцисите (знаят те
че цел в живеенето е да порастеж)
забравяйки защо, запомняй как

във времето на люляците те твърдят
че смисъл на събуждането е сънят
помни това (забравяйки вида)

във времето на розите (които изумяват
нашето сега и тук със рая)
забравяйки ако, спомни си да

във времето на всички сладости отвъд
границите да разбира на ума
помни търси (забравяйки намирай)

а в мистерията която предстои
когато времето от времето ще ни освободи
забравяйки ме, ме помни

//е.е.къмингс в импровизиран мой превод

[a.l.e.n.a]

Ти не знаеш колко пъти съм умирала.
(Убиваше ме между другото. Небрежно.)
Сега е все едно дали съм жива.
Погребах всички глупави надежди.
Сега съм призрак. Дъх във огледалото.
Прозрачна сянка. Тъжно привидение.
Поне съм бяла. Толкова съм бяла...
Ако погледнеш в мен, ще ослепееш.
Но ти не гледаш... Никога не гледаш.
И не видя как бавничко ме губиш.
Как се стопявам тихо и безследно,
докато ти си... просто другаде.
А аз оставам сам-сама, където
изхвърлените обичи умират.
И не е тъжно, че не вярвам в тебе.
А че след теб не вярвам в никого.

caribiana

[akruks]

СЕПТЕМВРИ

Изпълнени със прости истини,
вървяхме в първите зари,
жените - малко по-замислени,
мъжете - много по-добри.

Красиви в хладното изгряване,
с което идваше деня,
познали бавното узряване
на устни, слънце и земя,

ний слушахме как пее в златото
на ясеновите листа
дъжда - последния на лятото
и първия на есента.

                   ХРИСТО ФОТЕВ

[a.l.e.n.a]

ПРЕОСМИСЛЯНЕ НА ЖИВОТА

Дойде време да преосмисля живота си,
да разбера от какво имам нужда,
да избера на кого да съм вярна,
на кого да съм близка, на кого да съм чужда...
Дойде време... стрелките тревожно...
тик-такат и все ми напомнят,
че животът, дори да е сложен,
е най-ценният земен подарък.
Сега е времето. Няма отлагане!
Отсявам любови, приятели...
С каквото сега разполагам,
ще разполагам донякъде...
След туй - "каквото сабя покаже"...
На каквото постеля ще ляга главата ми.
И да съм сбъркала, даже...
Днес сама изковавам Съдбата си!

Петя Ходжева

[akruks]

ЗА ОНЯ СВЯТ ЩЕ МИСЛИМ ПО-НАТАТЪК

Приятели, животът е за пичове.
Не гледайте на него сериозно.
По мними върхове не се увличайте.
И без това е времето тревожно...

След всеки полет кацайте на мястото,
което за крилата ви е кройка,
където чакат верните Приятели –
след грешка да Ви пишат първа двойка...

След порив да Ви стиснат за десницата
и заедно да седнете на двора
сред спомени за детство, за обичане,
сред истинските, скромничките хора.

Дори, когато страдат в немотията,
Приятелите носят ви в сърцата –
с доброто ви, с ината, с лошотията...
С мечтите непорасли със децата...

Химери невъзможни не обличайте.
Живота си живейте на земята...
Приятели, бъдете просто пичове...
За Оня свят ... ще мислим по-нататък!

Николай Дялков
Гр.Тополовград

[Рени]

Акрукс, благодаря.

[a.l.e.n.a]

[a.l.e.n.a]

Недей разплаква никога жена!

Недей разплаква никога жена!
Че казват, Господ ú брои сълзите..
Ти обич дай ú, нежна при това…
И тя ще ти осмисли дните…
Недей разплаква никога жена,
че те самите мили са създания…
Макар, понякога да бъдат за беля,
причината за нашите страдания…
Недей разплаква никога жена!
Красиво цвете просто подари ú…
И винаги с усмивка на уста,
грешките ú нейни ти прости ú…
Недей разплаква никога жена!
Люби я с трепет, страст и нежност!
Шепни ú влюбените си слова…
И тя ще бъде твоя цяла вечност…
Недей разплаква никога жена!
Че казват, Господ ú брои сълзите…
Посрещай я с усмивка в утринта,
а нощем я целувай сред звездите...

/ Добромир Радев /

[Рени]

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ
Душата ми – врата без ключ.
Готова е по всяко време
Добрия гост, макар и чужд,
Макар и нощем, да приеме.
Добър ли е … но ако лош, лош човек
На прага й застане
Да думка цял ден, цяла нощ,
Той все там, вън ще си остане.
И без да тропне – само с устни
Да й пошепне онова,
Вълшебното, тя ще го пусне.
Да я изкърти, ако ще !
Познаваща крадци изкусни,
Вратата ще се заяде,
И мъртва няма да го пусне.
Приятел буен, враг ли тих,
Не знам какъв си, но повтарям
Знай, незаключени врати –
Най – мъчно всъщност се отварят.
Д. Дамянов

[a.l.e.n.a]

Не ме въвличай в твоите истории,
достатъчно интриги ме оплитат...
Човеците са хора на теория,
на практика свирепо си налитат
и блъскат се с обидни констатации,
измислици, невежество, омраза...
Не ме поставяй редом със простаците
и между „този рече”, „онзи каза”,
защото нямам време да се губя
сред жалкото бездушие на всички –
все още искам сутрин да се будя
от слънце и от песните на птички.

Добромир Банев


Октомври си отива като мъж,
нахлузил тъжно летните обувки...
Стрелките - с час назад.
Слана и дъжд.
Но винаги е време за целувки!

Добромир Банев

[a.l.e.n.a]

[a.l.e.n.a]

Обичам Дълбоките хора.
Тези, които са жив океан.
Тези, които умеят да спорят.
Тези, с които животът е цял.
Дълбоките хора виждат различно,
в очите им сякаш греят звезди.
Малко говорят, но много обичат,
чувстват, изгарят, мълчат щом боли.
В тях има всичко - любов и омраза
вплетени здраво като въже.
Мисли, които не сеят зараза,
думи, по-чисти от малко дете.
Горди и силни, Дълбоките хора,
ходят по камъни, до дъно горят.
Често са нежни, понякога строги.
Вярват до края, дори да грешат.
Силно обичам Дълбоките хора.
Силно притискам душата си в тях.
Там няма грях, нито зло и тревога.
С тях, във дълбокото, стъпвам без страх.

taurusscorpio

[a.l.e.n.a]

Не се оглеждай в локви. Есента
отново ранен сняг ще я попари...
Какво е любовта?
Слана, листа,
парфюм и недопушена цигара.

Назад не гледай – минало без край!
Напред да втренчваш поглед, пак е нищо.
От всички мигове СЕГА е най,
останалото все ще го разнищим.

Случаен петък. Ден преди потоп.
Съдбата ни е дъх между циклони.
Какво е любовта?
Един живот!
За всяка смърт –
най-вярната икона!

Добромир Банев