Поезия

[Сафо]

Аз съм малка,лъскава,кичозна.
Аз съм украшение.
Тръгнеш ли нанякъде ме вземаш
ей така,за забавление.
Аз блестя,лъщя и светя.
Аз се забелязвам.
Тръгнеш ли нанъкъде ме вземаш,
за да се показваш.
Аз съм скъпа,уникална,по поръчка.
Аз съм брошка.
Тръгнеш ли нанякъде ме вземаш,
щото си кокошка.

[Ребека]

Седнала кокошка и се нахендрила на брошка-ох боли боли отзад ! Боцнала със брошката перото си на трътката и си врътнала гъза!  :012: Браво Сафо ти си мойта Деса Поетеса -Новият Гьоте и Шилер в едно! 

[Сафо]

Ребека,Гьоте и Шилер ще се обърнат два пъти наобратно  :012:😂😱🆒не съм ги чела,обаче плача като чета Ботев, трябва да огледам синастрията🤔

[Сафо]

На отсрещната полянка
млад елен пасе
със красива е осанка
с бели гривнички на двете колене.
Хищникът го дебне
подпрял дебел корем на дъб
човърка с клечка изгнил зъб.
Трябват му рогата...
ще ги окачи във механата.

[Ребека]

А  на селската морава Кума Лиса надула е кавала Дядо гайдата раздува баба тамбурата див глиган хоро играе заек ака в храсталака влака трака трака Кумчо се почесва по баджака  Две калинки се събрали и мухата оседлали стар комар във конски гъз търси цвете на живота  :012:

[Сафо]

А  на селската морава Кума Лиса надула е кавала Дядо гайдата раздува баба тамбурата див глиган хоро играе заек ака в храсталака влака трака трака Кумчо се почесва по баджака  Две калинки се събрали и мухата оседлали стар комар във конски гъз търси цвете на живота  :012:

Стар комар във конски гъз.........сварка цъка с глист чевръст. :012:

[Ребека]

Ооо това е върха  Чак си го представих -дълъг червей за риболов на шарани  Браво Сафо представям си какви писма си пишела на мъжа си в казармата  :012:

[Сафо]

Какви писма.Тип Счетоводен отчет.Луна у3 в 1 дом,близнаци."Днес станах в 6:06ч.,измих си зъбите......отидох на спирката,висях 15мин. на Бородински бой,83 закъсня.Вътре смърдеше ужасно на чесън и мръсни крака.Пристигнах в работата навреме.Имам страхотна колеЖка,вечер танцува в стриптийз бар,а цял ден изпробваме релета."Предимно за себе си и как ми минава деня.Добре ,че дирек.к3 вече не е в рак.Ей,сега ако беше в казармата. :012:

[Ребека]

Писма с рецепти и кулинарни картинки :012:

[Сафо]

от шега на майтап и ме подсети,пиша откакто дирек.к3 е в дева,сега е съвпад с нат.к5,значи работя усърдно по Меркурия у5 дом и най-аспектираната ми планета :29:

[akruks]

Наричане

На камък да седна – ще оживее.

С ръка да докосна – ще заблещука.

С очи да погаля – ще се засмее.

С целувка да сключа – носи сполука...

На дърво да почукам – ще се разлисти.

С дъха си да вдишам – ще е магия.

Наужким да кажа – става наистина.

На скришно да бъде – ще го открия...

И враг да ме срещне – ще стане приятел.

И нож да извади – ще се прекърши.

Лъжа да ме стигне – ще стане на вятър.

А злото – на възел ще се завърже.

Животно да скочи – ще го прегърна.

А птица да кацне – ще ми запее.

От мен да си тръгнеш – ще се завърнеш.

На слънце ще стана – да те огрея.

Света ще превзема – с голо „Обичам те”.

И нищо да нямам – ще се раздавам.

Една душа нося – и влагам във всичко.

Парченце любов – и оживява.

Мира Дойчинова

[akruks]

Любовта е любов

И след късната среща
дойде късно обичане -
най-последна любов,
най-последното вричане.

Бе внезапен импулс,
най-спонтанно възникнал
от самата природа,
лъч посят и поникнал.

Две души в заклинание,
без фатални мечти,
без убийствени страсти,
без фалшиви сълзи.

Отначало не вярваха,
но просветна надежда -
щом все пак се намериха,
има смисъл изглежда.

Като чист благослов
ги споходи прозрение -
любовта е любов,
а смъртта - без значение.

Петя Йотова

[akruks]

Нито е есен, нито е зима... Някакъв странен сезон.
Свъсени облаци тупат килими от своя небесен балкон.
И над земята вали безметежно. Дъжд или сняг или ... нищо.
Засявам във себе си Нови Надежди.
Напролет ще чакам разлистване.
Сега ми е някакво...никакво...смесено.
Сега ми е страшно добре!
Нали не е зима, нито е есен... Такова, каквото е в мен.
А някаква песен звучи във главата ми и прави усмихнат света.
Така ми е хубаво да слушам водата и тихо подсвирквам с дъжда...

Caribiana

[Сафо]

"Чак до Сатурн успях да долетя,
отворих с мъка не една врата
и разгадах аз всичките загадки
освен една-защо съм на света!"
                                      Омар Хайям

Нещо точно като за нас.

[Veselin]

Кой ражда болката –
красивата, капризна, горда болка?
Кой ражда болката
и защо така сме влюбени във нея?

Ти, който като млад,
си свиркаш пред страха;
ти, който като огън,
връхлиташ върху ледената смърт,
за да спасиш едно-единствено сърце.

Кой ражда болката –
ужасната, позорна, грозна болка?
Кой ражда болката
и защо така от нея се боим?

Ти, който като влюбен,
мамиш своето момиче;
ти, който като стар,
отстъпваш със усмивка и поклон,
за да спасиш,натрупаната слава.

Кой ражда болката?
Неповторимата, безсмъртната,
измислена и земна болка!
Не я ли раждаме
самите ние?

© Иля Велчев