Поезия

[Рени]

НЕПРИМИРИМИТЕ


Много са малко.
Все пак ги има.
А пък аз точно такива харесвам -
дето ги няма.
Непримирими.
И към земята строго отвесни.
Биват прочути
и забранени.
Те са измислили дясно и ляво
и мислят
петото измерение.
Непримирими към бог и дявол.
Все са поети -
без варианти.
И политици да ги направиш,
В своите черни
служебни чанти
ще носят само лирични държави!
Обикновено
не са щастливи.
(В простия смисъл, прост като "здрасти".)

А им завиждат,
и то - красиво -
всички, които си имат щастие.
Още са малко.
Чакаме нови!
Трябва да дойдат, ако сме хора!
Ако сме дух,
материя, слово -
с божествена аудитория.

И кой ги знае
отде се взимат...
Е, пак оттам, отдето и всички.
Но и с природата
са НЕПРИМИРИМИ!
А пък аз точно такива обичам.

Миряна Башева

[wiserneuron]

човек човека вечно пита,
защо си ти такъв човек?
защо непреходното в теб се скита
защо и все си черноглед?
че то е истина непридобита
която трудно ще им предадеш
защо със себе си готов си ти да спориш
моралът си да продадеш
защо не вярваш на очите...
виж, аз съм отражение на теб

[Veselin]

ОБИЧ

Ще те подгоня, даже да си птица,
даже да си сянка и неуловима.
Ще те откривам, скрита в плетивото,
което мама всяка нощ разплита.

Ще те рисувам даже да си въздух,
даже да си нежност и неотразима.
Ще те настига старият часовник,
до който татко вече не заспива.

Ще те прегръщам, даже да си зима,
даже да си жажда и неутолима.
Ще те изпращам заедно с писмото,
което никой никога не писа.

Ще те сънувам даже да си песен,
ще те сънувам даже да си грешка.
Ще те целувам моя свята обич,
дори когато няма да те има.

/Михаил Белчев/

[Veselin]

Защо не можем като птиците
да сме щастливи всяко лято?
Угасва пламъка в зениците
като звезда във мътно блато.
И става тъй че под чадърите
на привлекателни омрази
жадуваме за милосърдие,
което любовта да пази.
И само да не сме самички
и вяра в дружбата да свети –
приемаме от безразличните
най-безучастните съвети.
А сетне плачем от плесниците
на изменилите приятели
и че не можем като птиците
да сме щастливи всяко лято.

Павел Матев

[akruks]

Днес се навършват 100г от рождението на Валери Петров. Споделям в негова памет този му стих:

ДОБРИТЕ ПИСМА

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.

Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето с радост богато
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува -
добрите писма са на път!

[Veselin]

Ти сън ли си?
Или те има?
Или си утринна звезда -
далечна, но със близко име,
която свети без следа.

И ту засвети,
ту угасне
на моята любов лъча.
Аз ту те нарека прекрасна,
ту изненадан замълча.

Къде отиваш?
Де изчезна
надеждата да бъдеш с мен?
Сърцето ми, тревожна бездна -
живей щастливия си плен.

Мечта ли си?
Или те има?
Ти огън ли си?
Или дим?
Защо си тъй неповторима,
щом този свят е повторим?!

Павел Матев

[Kik]

Как искам да не бях ги срещал
очите ти, когато се тревожат.
Бих искал да не съм усещал,
да не познавах гладката ти кожа.
Две малки длани - да не бях ги виждал,
нозете боси - да не бях докосвал.
Подплашени коси да не прииждат
с купчина незададени въпроси.
Бих искал да не съществуваш -
различна, неправдоподобна, дива.
Как искам да не бях сънувал
внезапно гола как заспиваш.
Да можеше - объркано и сложно
да те оставя в стари чекмеджета...
Бих искал, но не е възможно -
не се побираш в рамки и портрети,
не се побираш в мислите ми даже,
и в този стих не се побираш.
Не бих могъл да те разкажа.
Не подозираш. Нищо не разбираш.

Любомир Калудов

[romantica]

... за ретроградната Венера с усмивка 

[akruks]

Емили Дикинсън, родена 10.12.1830

“Ако успея да спася едно сърце ранено,
аз ненапразно съм живяла,
един живот даря ли с облекчение,
над топлите му рани хлад разляла,
или ако помогна да се прибере в гнездото
едничка птица премаляла,
аз ненапразно съм живяла.”

[Сафо]

         Душата на човек не е неговото тяло.
         Тялото е само непостоянно покривало.
         То временно е,тленно.То облекло е земно.
         Понякога е грозно,понякога красиво,
         така е устроено всичко живо.
          Понякога е дрипаво,понякога е слабо,
          понякога недъгаво,друг път е секси тяло.
         
          Душата на човек не е неговото тяло.
          Душата се тренира за ново покривало.
          Понякога Тя трябва да сменя гардероба,
           това е малко трудно,това е ретро мода.
           Душата си избира свойта нова визия,
            душата си избира дори цветът на ризата.
            Дали обичаш синьо,или обичаш бяло?!
            Душата си избира свойто ново тяло.

[akruks]

ДУША ЗА ОБИЧ

Душата не нося в юмруци,
а в широко отворени шепи.
По тях отекват постоянно звуци
от дребни, хвърлени монети,

дадени от бързи минувачи,
мислейки, че нещо прося…
За обич само, не за купувачи,
протегнати ръцете нося.

Разбрал един, че е във грешка,
връща се и на коляно пада…
Не търси друго – иска прошка
и любовта си дава за награда.

"Купидонови стрелички" 2015г.

[Корея]

Качвам тук две “произведения” и като автор на стихотворения ще помоля Акрукс за коментар.
Аз също имам мнение, но съм пристрастна и искам чуждо.

[art7ess]

не съм акрукс, но пиша поезия, та ще дръзна да споделя мнение:
симпатична мелодика, добро вътрешно чувство за ритъм))
на мен ми идват малко старомодно и в рамките на клишето (допускам, че авторът е човек, който не е изучавал поезия, нито чете такава, но в това няма нищо лошо, когато творческият импулс е налице), но в никакъв случай не звучат зле;)
твои ли са?

[Ребека]

Прилича на гугъл колаборация на различни коледни песни, автоматично генериран микс по предварително зададена коледна фраза за търсене.Мисля, че е изкуствен интелект или дете с неоформен естетически вкус и изказ, отразяващ чужди фрази ,все още на нивото на имитационен продукт. Не,не мисля, че си ти, ако си ти- прощавай ама си предозирала с коледния дух и феята на гъбкитее 

[akruks]

Качвам тук две “произведения” и като автор на стихотворения ще помоля Акрукс за коментар.
Аз също имам мнение, но съм пристрастна и искам чуждо.

Ами... аз не съм фактор в тези среди, иначе щеше да изкарвам пари като жури в множеството конкурси, организирани ежегодно от общини, читалища и т.н. Би трябвало, като учител, да си по-изучена по БЕЛ от мене, а там се изучава и поезията- видове, ритмични стъпки и т.н.
Първото, което си споделила, го мернах тези дни във Фейсбук, имам съученик, който напоследък прави напъни да се изявява поетично-патетично към виртуалната си любима в този стил. Иначе са хубави пожелания, макар и клишета. Второто стихо ми харесва, кой е авторът?