ДАЖЕ И БЕЗ ИМЕ
Крилата ти са вече уморени?
Застинал си в небесен кръстопът?
Надеждите в очите са сломени,
а устните ти тягостно мълчат?
От Божието слово, още живо,
не носиш ли свещените слова?
Нима не даваш отговори тихо,
не носиш ли завета на Отца?
Нима си тръгваш? Вече отегчи се
от хорските стремежи и мечти?
О, Ангеле! Аз моля те! Върни се
и людските ни слабости прости!
Ела при мен, в душата ми стопли се.
На рамото ми ти склони глава.
Ще бъда вместо теб поет-вестител,
аз пратеник ще бъда, без крила.
От теб ще се науча да раздавам
надежда свята, радост и любов.
С перото си, дори да забавлявам,
на Божието слово ще съм роб.
Душата ми лиши от скверни мисли,
устата ми от блудстващи слова.
Перото ми напътствай с рими чисти,
с любов ще мога аз да ти платя.
Не ни напускай! Има още време!
Човешкият ни род ще разбере,
че ангелите, даже и без име,
живеят във човешкото сърце!
Камен Илиев