Автор Тема: Поезия  (Прочетена 93999 пъти)

Сафо

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 5763
Re: Поезия
« Отговор #495 -: Декември 28, 2021, 10:32:55 am »
Стар, аз така ти се радвам, най-искрено! По-вероятно е, моето творчество да буди емоции с обратен ефект, но не ми пука. Кефя си се... 😉

starinthenightsky

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1440
    • beautyexplorer
Re: Поезия
« Отговор #496 -: Декември 28, 2021, 11:08:15 am »
Сафо, понякога човек ей така за баланс на напреки и въпреки, има нужда и от човешко топло отношение, съмишленици, сродни души, хора с които е на една вълна. Няма начин да не се намери по форумите някой, който да пропусне да ме лае, да хвърли камък и да ме "храни" негативно. Дори и в темата за поезията. А онези другите - добрите хора, къде са ?!
« Последна редакция: Декември 28, 2021, 11:12:21 am от starinthenightsky »

Корея

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1928
Re: Поезия
« Отговор #497 -: Декември 28, 2021, 01:59:03 pm »
Стар , аз също бях пишещ човек.
Ако се напъна, още мога да изкарам нещо.
Само че, осъзнавам, че не ставам, просто редя рими и думи, които не трогват .
Извинявай, че съм те засегнала, но просто бях честна.
И по- скоро имах предвид поезията на Люба.
Иначе писах едно от името на децата за колежка, която се пенсионира, тя му се зарадва, но аз не- то е просто редене на думи и клише. Няма как да очаквам аплаузи за такава баналност.

 Най- хубавото цвете
и този скромен стих
с признателност в сърцето
на тебе посветих.

По стръмните пътеки
на знанието в клас
напътстваше , ръце държеше
и галеше ни майчинския глас.

И време, и сезони ще отминат,
ще тръгне всеки окрилен по своя път.
Но винаги ще помним твойто име
и как със теб откривахме света.
« Последна редакция: Декември 28, 2021, 02:00:36 pm от Корея »
От малките радости в живота
човек може да си сглоби едно съвсем прилично щастие...

Люба

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 871
Re: Поезия
« Отговор #498 -: Декември 28, 2021, 02:29:31 pm »
Стар, можем просто да приемем, че си неразбран във времето си гений. А чувствителността ти по темата само затвърждава тази теза.  ;)
Ревността към собственото изкуство е често срещана характеристика на непризнатия творец.

Сафо

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 5763
Re: Поезия
« Отговор #499 -: Декември 28, 2021, 02:32:34 pm »
Форумът е астрологичен и се предполага, че не всички сме поети, но за мен е много важно да почувствам изразяването на другите, не е от значение дали е в рими, или просто мисъл, изстреляна в пространството и споделена. Предпочитам творчеството да е лично. Ботев ми пълни душата и очите, но пък аз имам нужда да редя думи, въпреки, че Луната у3 е зле и съм наясно, че не мога да бъда Леда Милева, Карибиана и др. изявени поетки.

starinthenightsky

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1440
    • beautyexplorer
Re: Поезия
« Отговор #500 -: Декември 29, 2021, 01:53:01 am »
Тинтявата
Валери Петров


Бих го взел преди известно време
тоя стар турист с голо теме,
услужлив и мек съм общо взето
возил съм мнозина по шосето,
пък сега надолу слизах празен
и навярно по - разнообразен
моят път би бил и бих узнал
нещо извън своя си квартал –
но спирачките натиснал вече
порива ми изведнъж пресече
лоша мисъл: от таблото вчера
някой ми свали електромера,
завчера един ме нагруби -
откъде да зная, може би
да е именно от тях и тоя?...
И не спрях, и гледах до завоя
стария човек да се смалява.
А държеше китка от тинтява
и навярно беше не от тия,
дето ще ти сторят мръсотия.
И си казах, леко огорчен:
- Утре ще си спомни той за мен
как съм го отминал и на други
ще откаже своите услуги,
и така нататък до безкрая...
Дребен случай, но след него зная
как и ние, меките учтивите
ставаме от грубите и дивите,
ставаме железни, нелюбезни
със беззвездни във душата бездни.
Хора на доброто не умирайте!
Първите си пориви не спирайте!
Още сме едни във други сплетени,
Още е тинтявата в ръцете ни!
« Последна редакция: Декември 29, 2021, 08:35:14 am от starinthenightsky »

starinthenightsky

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1440
    • beautyexplorer
Re: Поезия
« Отговор #501 -: Декември 29, 2021, 02:44:33 am »
За хвърчащите хора
Валери Петров
 
Те не идат от космоса,
те родени са тук,
но сърцата им просто са
по-кристални от звук.

и виж, ето ги, литват над балкони с пране,
над калта, над сгурията в двора,
и добре, че се срещат единици поне
от вида на хвърчащите хора!

А ний бутаме някак си
и жени ни влекат,
а ний пием коняка си
в битов някакъв кът,

и говорим за глупости, важно вирейки нос,
или с израз на снобска умора,
и изобщо стараем се да не става въпрос
за вида на хвърчащите хора.

И е вярно, че те не са
от реалния свят,
не се срещат на тениса,
нямат собствен „Фиат“,

но защо ли тогава нещо тук ни боли,
щом ги видим да литват в простора –
да не би да ни спомнят, че и ний сме били
от вида на хвърчащите хора?
« Последна редакция: Декември 29, 2021, 03:18:03 am от starinthenightsky »

akruks

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 12726
Re: Поезия
« Отговор #502 -: Декември 29, 2021, 02:12:21 pm »
СЪАВТОРИ

Навънка е шумно и шарено. Врява.
Животът се саморазказва.
Плаче, бръмчи, чурулика, приказва –
сам се лъже, самичък си вярва.

Отварям прозореца, ръсна трохите
и за тефтерчето място.
Врабчогълъбите да се наситят
и нещичко може да драснат.

Как би прилягало: белите листи
и техните трели... Макар и
те като мен не са много “нотисти”,
повечето “слухари”.

Изненадата пълна! Хич не е смешно!
Няма надеждица, не!
Оставиха нещо, ама туй нещо
не е за поглеж-да-не!

Пилешка работа. Къш от тефтера!
Басня ли, хумореска ли,
бях си записал нещо от вчера –
и него са ми оплескали.

Фърр...
Все едно: дръж си тефтера!
Държа го, но гледам смутено:
стъпка останала! Буквата Жъ!
Живот ще рече, съкратено.

Райчо Русев


Рени

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 11789
  • Мъдрият се познава по това,че много се смее.
Re: Поезия
« Отговор #503 -: Януари 06, 2022, 04:57:22 pm »
НЕЙ
Питаш ме защо съм аз
дохождал нощя у вас,
как съм скочил през плета
и що щял съм да крада.
Кат мъжът ти не съм стар
да не видя в тъмна нощ:
аз си имам за другар
на поясът остър нож.
Нощ бе тъмна като рог,
примъкнах се като смок:
слушам, гледам — всички спят,
спеше си и ти с мъжът.
Там в градина аз седнах,
в ръка силна нож стиснах:
ще излезе, рекох, той,
ще изпита гневът мой.
Гледам в къщи свещ гори,
вие спите — мен в гърди
силен пламък, яд гори
и гняв ще ме умори.
Впил съм очи във свещта,
а не виждам, че нощта
превали се и мина
и зора се веч сипна.
Славей песен си запя:
с радост среща той зора;
през прозорецът глава
се показа и засмя.
Тебе тутакси познах
и тогаз се чак стреснах;
„Друг път“, славею казах
и през плетът пак скокнах.
Ето защо идвах аз
в тъмна нощ и грозен час:
ще умре един от нас —
ил мъжът ти, ил аз!

Христо Ботев
„Това е моят ритъм и винаги е било така: който може – ме следва, за останалите не отговарям“

Сафо

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 5763
Re: Поезия
« Отговор #504 -: Февруари 06, 2022, 05:58:20 am »
Обичам си чорапите,старите,плетени,
малко са смешни,леко шарени
с прежда от вехти половери разплетени,
но прани са....
Обичам си чорапите,старите,плетени
нищо,че си купувам Пума-
то е като се събувам някъде
да не се срамуват краката ми,
или по-скоро за престиж.
Ела ме виж!
Щото няма с какво друго да се похваля.
Ще си кътам чорапите от мама
ония старите,плетени,шарени
и малко смешни
с много любов направени
между сеенето и брането.

Сафо

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 5763
Re: Поезия
« Отговор #505 -: Февруари 06, 2022, 06:14:52 am »
В едно семейство скромно
живееха спокойно
една жена със срок изтекъл
и мъж под чехъл.
Обичаха се пламенно
и под команда дадена
събираха се вечер
на масата за хранене.
Обсъждаха деня си
жената разпит водеше
и включваше детекторът ,
щом нещо я тревожеше.
Вечерята приключваше
мъжът на мивката се включваше
измиваше тавата
отнасяше огризките във кочината на свинята.
Минаваше през банята
да си омие тялото
и тихичко ,на пръсти
пристъпяше към спалнята.
Надяваше се тайно
да хърка командира
сърцето му примираше
до болка се присвиваше.
Но,тя не спеше
а и как може....
опънала туловище в брачното ложе.
А само ако знаеха
онея там в завода,
че техният началник
е роб на женка строга.

starinthenightsky

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1440
    • beautyexplorer
Re: Поезия
« Отговор #506 -: Юни 12, 2022, 05:52:31 am »
        ПРИКАЗКА ЗА ТАЙНАТА ВРАТА
        Дамян Дамянов

        Ти за мен бе тайнствена врата,
        тайнствен ключ аз исках да намеря,
        който да отваря в любовта
        най-добре залостените двери.
        Като принц от приказките сам
        търсих в пещерата великана,
        ключ да ми даде от твоя храм,
        но заключен храмът си остана.
        Но нима вълшебства трябват тук ?
        ... Като стар крадец, като разбойник
        най-накрай заблъсках с юмрук,
        но вратата се затегна двойно.
        Ти за мен бе тайствена врата,
        сложих върху бравата ръката
        като във просъница разбрах,
        че била отключена вратата...
        Не, не била тъй вълшебна тя
        окована с катинари тежки,
        чакала човешката врата,
        да я стоплят дланите човешки.

starinthenightsky

  • Hero Member
  • *****
  • Публикации: 1440
    • beautyexplorer
Re: Поезия
« Отговор #507 -: Юни 12, 2022, 05:54:23 am »
ДОБРИТЕ ПИСМА
Валери Петров

Толкова радост извика
писмото с добри новини!
Гледам клеймото на плика
и пътя му смятам във дни.
Мисля си: значи, когато
бях вчера така натъжен,
листчето, с радост богато,
е вече летяло към мен.

Значи, така ни се струва
понякога черен светът.
Хора, недейте тъгува –
добрите писма са на път!