Поезия

[Ребека]

Не я знам Венера в скорпи как върти облигациите,а иначе аз съм практик,а не теоретик,затуй съм слаба в римите.Сатурна ми е прозаик. :012:

[Reptil]

И на мен ми звучи скорпионски такава Венера, с уранични нотки :29:

[akruks]

 Авторката е слънчев рак с рачешки Меркурий и Венера, Луна, Уран и СЛВ скорпион, Марс дева, откъдето идва и предпочитанието към натуралното:

СИЛИКОН
Страната силиконова ще става –
правителството туй ни обещава.
Любими, бих гласувала закон
срещу подплънките от силикон!
Не гледай само формата овална –
жената трябва да е натурална!
Ела при мен – аз мога да ти дам
каквото дала Ева на Адам!
Върни се към природата, човеко –
ела при мен – жената „еко“!
Любов Френска

[Ребека]

За Силикон цвили не един скопен кон. :012:

[akruks]

пропуснал си автора на стиха- Мая Иванова

[akruks]

Умишлено,понеже бих искал аз да съм автора или някой от мъжки род,нали можеше и мъж да е автора ? Въпроса е риторичен,да спрем със спама.

Това, че си се припознал в лирическия герой, не прави стиха твой, за да го поместваш тук, без името на автора.
Представянето на творба без упоменаване на нейния автор е плагиатство!

[Lilla]

Нашепване от Любовта


Любовта ми шепнеше в ухото :

По-добре бъди жертвата, отколкото ловеца.
Влезни в ролята на моя глупак.
Престани да се опитваш да бъдеш Слънцето и стани малко петънце!
Живей пред моята врата и бъди бездомен.
Не се преструвай да бъдеш свещта, бъди нощната пеперуда,
Така ти ще опиташ от елексира на Живота
И ще познаеш силата, скрита в отдаването.

Много оскъдни са цветята на назъбената скала,
бъди почвата, бъди мек,
така дивите цветя ще те намерят,
където и да си.

Ти беше коравосърдечен
твърде дълги години!
Опитай нещо друго!
Отстъпи, предай се, капитулирай!

Джалал ад-Дин Руми

[Дракониада]

Любов

Любов е да помогнеш.
Любов е да дадеш:
на гладния - надежда,
на сития - копнеж,

на силния - неволя,
на слабия - кураж,
на веселия - милост,
на тъжния - мираж,

на скромния - посока,
на алчния - сърце,
на имащия - радост,
на можещия - цел,

на гордия - утеха,
на плахия - мечта,
на властника - боязън,
на роба - доброта…

ЛЮБОВ е да раздаваш
душата си без жал
и мигом да забравяш
кому, какво си дал.

Надежда Захариева

  ДБТ(Дирекция Бюро по труда)-ХАСКОВО
Адрес: пл. "Градска болница" 3
тел: 038/ 662060

[Дракониада]

''Всеки казва, че любовта боли, но това не е вярно. Самотата боли. Отхвърлянето боли. Загубата на някой боли. Всички тези неща се бъркат с любов, но в действителност, любовта е единственото нещо в този свят, което премахва всички болки и ни кара да се чувстваме отново прекрасно.''

Оскар Уайлд

http://www.btlyaskovets.free.bg/razvitie.html

[Just_a_Dream]

Обожавам Оскар Уайлд! Една от любимите ми негови мисли е "Красотата е форма на гениалност и дори е по-висша от нея, защото не се нуждае от обяснение!" 

[Дракониада]

Изкрещи ми, усойнице!


Изкрещи ми, усойнице,
че съм просто мръсник,
нагруби ме, разбойнице,
с най-отровния вик,
не оставяй пак чувствата
да ръждясват във мен,
възроди ми изкуствата
да се раждам от тлен!
Не ме хвърляй във блатото,
че съм вече на прах,
погали ме по златото,
изхвърли тоя страх -
да повярвам в русалките,
оживели сега,
да изровя пързалката
към онази дъга,
по която да скоча в теб,
и да бъда пак жив...
та дори да съм буца лед,
изхабен и плешив.

 Ranvir


http://hulite.net/modules.php?name=Your_Account&op=userinfo&username=Ranvir

Много ми хареса този автор.  :clap:

[Дракониада]

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=29845


През стъклото

Гледам те през стъклото,
незнам колко време е отминало...
Господи,сякаш е вечност.
Но никой не ти казва,
че вечността е като да си вкъщи,
седящ самичък в мислите си.
Как се чувстваш?Това е въпросът,
но забравих, не очакваш лесен отговор,
когато нещо като душа
се означи с инициали,сгънати хартиени играчки
и малки бележчици,
не можеш да очакваш никаква надежда,
и докато си навън,гледаща вътре,
описваща какво виждаш,
не забравяй, че се взираш в мен.
Защото те гледам през стъклото,
незнам колко време е изминало,
само знам, че сякаш е вечност,
когато никой не ти казва,
че вечността е като да си вкъщи,
самичък  в мислите си.
Какво е истина?Толкова много за питане,
епидемия на менекените,
разлагащи всичко,
когато мисъл дойде от сърцето,
никога не започва правилно отначало,
просто слушай шумът
(без повече тъжни гласове)
преди да си кажеш,
че това е просто различна сцена,
помни, че е различна от това, което си видял.
Гледам те  през стъклото,
незнам колко време е изминало,
само знам, че сякаш е вечност,
когато никой не ти казва,
че вечността е като да си вкъщи,
самичък  в мислите си.
И са звездите,
които светят над теб,
и са звездите,
които те лъжат.
Гледам те през стъклото,
незнам колко време е отминало...
Господи,сякаш е вечност.
Но никой не ти казва,
че вечността е като да си вкъщи,
седящ самичък в мислите си.
Защото те гледам през стъклото,
незнам колко време е изминало,
само знам, че сякаш е вечност,
когато никой не ти казва,
че вечността е като да си вкъщи,
самичък  в мислите си.
О, когато звездите,
О, когато звездите, които лъжат...

[akruks]

Дракониада, това, което си публикувала, е превод на песен, а не поезия и преводачът покрай английския език е занемарил българския- навсякъде в текста е написал слято "незнам" 

[Дракониада]

Дракониада, това, което си публикувала, е превод на песен, а не поезия и преводачът покрай английския език е занемарил българския- навсякъде в текста е написал слято "незнам" 

Именно.Това е текст на песен,което е поезия.Песента пуснах в музикалната раздумка.
Уважавам напъните на хората да извършат трудоемката задача по преводите.Аз съм опитвала и ми е много трудно да предам чувството от английския текст.Не издребнявам по запетаи,точици и сливания-наслаждавам на музиката и текста на двата езика.

[Veselin]

От град на град със нея пътувам по света.
И вятърът я пее, и пее я нощта.
Цял свят със нея грея, но сгрява ли ме тя?

Вървиме двама с песента през погледи и думи секнали.
Афиши, шум и самота, вместо слънца - безброй прожектори!
И зарад тъжния ми глас аз знам, обичате ме искрено,
но има ли един сред вас без глас да ме обича истински!

От град на град...Къде си
 ти, слънчева любов - в раздадената песен
 или в денят ми нов, или във мрака
 блеснал под мене като ров?

Мълчим и двама с песента след погледи и думи секнали.
Афиши, мрак и самота, угаснали слънца - прожектори.
Знам, зарад тъжния ми глас обичахте ме вие искрено.
Но чакам аз един от вас без глас да ме обикне истински.

Дамян Дамянов