Поезия

[akruks]

ИСТИНСКА

В приятелство пред никой се не клех,
че клетвите са тежки и потискат.
Лъжа-необходимост не приех.
А можех ли? Не знам, ала не исках.
И вечна вярност аз не обещах –
в живота всичко може да се случи.
След огъня остава само прах –
поне това от времето научих.
От никой не поисках във любов
/или в какво ли не/ да ми се врича.
Духът човешки вечно търси нов,
по-светъл връх.
Различното привлича.
Но чиста си опазих съвестта,
приятелите свои не предадох,
не казвах "благородната" лъжа,
а сбърках ли - не молех за пощада.
Не съм светица, имам грехове - простете ми.
Аз също ви прощавам.
Щом тръгвате - пътувайте добре.
Не ви обвързвам, нито задължавам.
Свободни сме, избираме сами
и аз избрах си - истинска оставам,
дори от този избор да боли...
Душата си на дребно не продавам.

[Lilla]

Странноприемница

Човекът е странноприемница
Всяка сутрин – новопристигнали

Радост, униние, подлост
И съзнанието проблясва за миг
Като неочакван посетител.

Приветствай и забавлявай всички!
Дори да са тълпа от тъги,
които свирепо нахлуват,
помитайки мебелите ти,
пак почитай всеки гост.
Може би той те пречиства
За някоя нова наслада.

Тъмната мисъл, срамът, злобата -
Посрещни ги със смях на вратата
И ги покани вътре.

Благодари за всеки посетител,
Защото всеки ти е изпратен
Като водач от отвъдното.

Джалал ад-Дин Руми

[Lilla]

За Любовта

Не значи, че продаваш, когато себе си дариш,
да спиш до друг – не значи да преспиш.
Не означава да не разбереш – това да не повториш,
не означава да не опознаеш – това да не говориш.
Не означава да не видиш – това да не поглеждаш,
да не крещиш не означава, че не гориш,
да премълчиш и отговор да не намериш,
са две неща различни и нямат нищо общо.

И да стоиш, съвсем не значи, че не летиш,
не значи да умреш – това, да замълчиш,
и да се примириш, смъртта когато видиш,
не значи унижение да претърпиш.

Да бягаш в мрака – не означава да си тръгнеш,
да пуснеш – не означава да пропуснеш,
и да не отмъстиш – не значи всичко да простиш,
и разделен да бъдеш – не значи да не обичаш.

Да кажеш, че обичаш, не означава да обикнеш,
да кажеш, че прощаваш, не значи всичко да простиш,
да кажеш, че си тръгваш – завинаги не означава,
и „няма да простя” не значи никога.

И да вървиш със друг, не значи да си чужд,
да бъдеш с някого, не значи той да ти е скъп,
без теб не значи, че не съм със теб,
да те обичам не означава, че си мой.


Това бълнуване не значи нищо,
и да го прочетеш не значи да го разбереш…
Аз няма да си тръгна – означава никога,
нали обичам – означава винаги…

Омар Хаям

[Lilla]

Любовта не си отпочива върху фундамент.
Тя е безбрежен океан,
без начало или край.
Представи си -
изтегнат океан,
понесъл се върху възглавница от древни тайни.
Всички души са потънали в него
и сега живеят там.
Една капка от този океан е надежда,
останалото е страх.

Джалал ад-Дин Руми

[akruks]

Споделям един стих, в който Луната ми в овен и Плутон на АСЦ, откъм 12д, се припознаха 

СИЛНИТЕ

Силните плачат сами.
Не ръкомахат. Не викат.
В гръб не забиват ками.
И не се кланят на никого.
Те овладяват света,
без да си губят душата.
Ала вървят и вървят
само напред и нататък!
Въпреки вечния страх.
Въпреки всяка измама.
Никой не може без тях.
Рамо за силните няма.
Те знаят как да простят,
как на доброто да служат.
Те не поглеждат назад.
И не говорят ненужно.
Те са внезапни искри
от небесата дарени.
Тяхната воля твори
нови, незнайни вселени.
Въпреки цялата мъст
и доживотната завист,
още влекат своя кръст
и до безкрай се раздават.
Мъката не ги ломи,
прави ги по-всемогъщи.
Силните плачат сами.
Но времената обръщат.

aвтор: Веселина Атанасова

[Veselin]

Когато първи път те срешнах,
прости ми ти, не те познах!
Но ти ми спомняше за нещо,
което дълги дни копнях;
което в сънищата пазих
и крих от хорските очи,
за да не стане на омраза
и после за да не горчи..
Край мен кръжаха много хора
безброй лица и имена.
Запомних само "Теодора"
и две очи със светлина.
Затуй когато стисках здраво
за поздрав твоите ръце
във твоите ръце забравих
две ласки и едно сърце.
Че този свят е много хубав
и малко трябва на човек:
едно сърце, за да го люби,
и песен литнала далеч.
Когато първи път те срещнах,
прости ми ти, не те познах!
Но ти ми спомняше за нещо,
което цял живот копнях!

Дамян Дамянов

[Emma]

СРЕДНОЩНА МОЛИТВА


Събличай се, полека се събличай
със грацията дивна на русалка!
От себе си едно след друго свличай
прикритията нежни, ала малки
на свойта плът свенлива, но греховна.
Нима е грях тъй да те гледам, мила?
Нали от този вечен грях любовен
ний всички на света сме се родили?
Нали от този "грях", така наречен,
започва всъщност нашето начало?
Ако е грях, то този грях е вечен,
безсмъртен като смъртното ти тяло.
И като моето, което те обича,
което тръпне, чака и което...
Събличай се! Полека се събличай,
греха да видя и да го усетя,
в копнежа му да изгоря докрая...
На този свят горчив и толкоз мрачен
по-сладко чудо от това не зная:
жена, която се съблича в здрача...
 
Събличай се и ми свети със вечност.

Дамян Дамянов


Весо, преди малко се подсетих за тази среднощна и красива молитва. Припомних си я. Но нямах намерение да споделям. Но след като видях последен стих в темата, приех го за знак, че е трябвало.

[Reptil]

Corazón coraza

Защото те имам и те нямам
защото те мисля
защото нощта е с отворени очи
защото нощта отминава и казвам любов
защото пристигна да възвърнеш образа си
а си по-добра от всичките си образи
защото си красива от краката до душата
защото от душата си до мен простираш доброта
защото сладко се скриваш в гордостта си
малка и сладка
сърце броня

защото си моя
защото не си моя
защото те гледам и умирам
и е по-лошо от смъртта
да не те гледам любов
да не те гледам

защото съществуваш винаги някъде
но си най-хубава където те искам
защото кръв са устните ти
и ти е студено
трябва да те обичам любов
трябва да те обичам
въпреки че тази рана боли като две
въпреки че те търся и не те намирам
и въпреки
че нощта отминава и аз те имам
и те нямам.

— Марио Бенедети

[Emma]

Господарю мой!
Не се страхувай.
Не се движи. Не говори.
Никой няма да ни види.
Остани така - аз искам да те гледам.
Една нощ имаме за нас
и аз искам да те гледам!
Тялото ти над мен,
кожата ти,
устните ти.
Затвори очи.
Никой няма да ни види.
Аз съм тук до теб!
Можеш ли да ме усетиш?
Когато те докосна за първи път
ще бъде с моите устни.
Ще усетиш топлината,
но няма да знаеш къде!
Може би - очите ти!
Ще докосна очите ти с устни
и ще усетиш топлината.
Отвори очи сега, любими!
Погледни ме!
Погледа ти е върху гърдите ми.
Ръцете ти ме повдигат,
позволявайки ми да се плъзна по теб.
Душата ми стене - тялото ти тръпне.
И няма край, не виждаш ли?
Ти няма да спреш да се обръщаш назад.
Аз няма да спра да бърша сълзите си.
Този миг трябва да продължи.
Този миг е сега!
Този миг ще продължи вечно.
Не ще се видим отново.
Това, за което мечтаехме - сторихме.
Повярвай ми, любими -
стореното е завинаги!
Живей напред далеч от мен.
И ако си е заслужавало твоето щастие,
не се колебай дори за миг
да забравиш жената,
която сега казва, без капка жал...
Прощавай!

"Коприна"

https://www.youtube.com/watch?v=MmtppqLP_Os

[Emma]

Тази жена се мисли за пантера
И понякога когато правим любов
Тя ще изръмжи и изсъска
Косите й падат
Тя гледа иззад кичурите
И ми показва зъбите си
Но аз я целувам някак и продължавам да я обичам
Целувал ли си някога пантера
Виждал ли си някога женска пантера, която се наслаждава
На любовната игра?
Ти не си обичал, приятелю,
Ти с твоите катерици, овце и слоници
Ти трябва да спиш със пантера
Ти никога повече няма да поискаш
катерици, овце , слоници, лисици,
вълчици
нищо друго освен женска пантера
женска пантера минаваща през стаята
женска пантера минаваща през твоята душа
всички други песни за любовта са лъжи
когато тази гладка кожа се движи срещу теб
и небето се стоварва зад гърба ти
женската пантера е сбъдналата се мечта
и няма връщане назад
или желание за това
кожата срещу теб
претърсването
и ти си заключен срещу очите на една пантера.

Чарлз Буковски

[Рени]

60 секунди изневяра
Питаш дали съм ти вярна
и с кого до сега съм се лутала,
защото днес закъсняла съм
за срещата с цяла минута.
Ще бъда искрена, слушай внимателно.
Не ме прекъсвай, всичко ще кажа!
Пред теб накратко, но все пак старателно
свойта грешна нощ ще разкажа.
Вървях сама, а южният вятър
в косите ми леко се люшкаше.
Прелъсти ме за осем секунди
и до двайстата нежно ме любеше.
Лунен лъч по лицето погали ме
и обви ме с топла прегръдка.
И потънахме в силно разпалена
двайсетсекундна целувка.
А на прага ти, твойто ухание
ме понесе високо в небето.
Двайсет секунди се галехме...
Закъсняла с минута - ето ме.
Петя Ходжева

[Рени]

НЯМАЛО ЛЕСНО ОБИЧАНЕ...
В мене никой не се влюбва наистина.
Или бягат, или стават обсебени.
Заживявам набързо в сърцата им.
Някак кратко.Сезонно. И временно.
Или пък, се вторачват в очите ми,
сякаш аз съм единствено чудо.
И се мъчат да вържат крилете ми,
че летели били…пеперудени…
Аз не искам такова обичане.
Искам истинско. Като дишане леко.
Като чая във зимните утрини.
Като цвете край горска пътека.
Искам лесно и просто обичане.
Без условия и без да ранява.
Любовта , казват, трудна била…
Всъщност, май, ние трудна я правим.

 caribiana

[akruks]

РОЛЯ

Казват, че сцена светът е,
а ние- актьори
в този абсурден театър,
наречен живот.
Сам режисираш играта
и търсиш партньори.
Авторът гледа безмълвно
от звездния свод.
Дал ти е главните роли:
на Царя и Роба.
Имаш ли избор
и право на свой мизансцен?
В хилядолетната зала
е хорската злоба.
Носиш си кръста с ням ропот
до черния ден.

Късно разбираш,
че неумолимо съдбата
властва над тебе
и тя е най-строг режисьор.
Пада завесата.
Капят сълзи от душата.
Няма къде да избягаш-
светът е затвор.

Кънчо Великов

[Emma]

Трудна за открадване
Погледнете я как се облича!
И мъртвец ще надигне от гроба.
Има тяло от сто неприличия,
а баща ù изглежда е Господ.
Стъпва бавно. Забързва дихания.
Ветровете се любят в коситe ù.
А мъжете мълчат оправдателно
пред страха да не бъдат отритнати.
Тя е лятната вечер над хълма.
Ще удави в очите си лебед!
А гърдите ù остро покълнали,
разсъбличат - до дявол - и тебе.
По бедрата ù погледи жадни
се надпиват...И молят да пият.
Тя е трудна жена за открадване.
Няма лек за такава магия.


Павлина Йосева

[Just_a_Dream]

Не мога да спра да не виждам себе си
тъй проектирана в твоите вълнения.
Отново ин витро любов с теб крадем.
Във стъклени колби, във епруветките,
ще влагаме чувства, емоции, себе си,
така нов живот ще си създадем.
10 целувки, твоите 10.
В стъклен аквариум тъй недостатъчни.
10 преструвки, моите 10,
пак ли ин витро любов ще крадем?
Поглеждам се плахо във огледалото.
Повдигам ръце и разбирам - предавам се!
А колко искам сега да съм мъж...
Всичките рокли захвърлям в контейнера,
ножица хващам, отрязван косите си,
само че пак жена в мен личи...
Обаче:
Обичам във тебе всичко. Дори и това,
че винаги мъж обичаш, че мъж предпочиташ,
а аз съм твойта самота.
Ела отново в 10!
Пак ин витро любов от себе си крадем...

Ваня Щерева