Днес за пръв път получих рекламация от постоянен клиент, за който съвместно с една колежка правим юридически преводи. В продължение на няколко години работим с въпросната колежка – нея я използват за междинен превод, от немски на български. После от български към моя език го превеждам аз. Момичето е със завършена лингвистика, а забелязах, че има проблеми с превода към майчиния си език – български. Абе тия хора не си ли знаят езика?
Всеки път е голяма мъка да превеждам след нея, а аз съм перфекционист. Едни тромави конструкции, сякаш чужденец го е писал – изречения, които прочиташ по няколко пъти, а смисълът им не се разбира. Имам чувството, че всичко се превежда буквално, без никаква мисъл в главата. За качеството на крайния продукт обаче отговарям аз, а ни се плаща еднакво. Винаги се старая да изпипам стилистиката, но с този тип преводи много трудно се получава, да не говорим за това, че ми отнемат в пъти повече време от тези, които не са двуезични, т.е. когато не се минава през междинен език. Неприятното в случая е, че тези поръчки се правят през агенция, с които малко си паразвалихме отношенията поради некоректност от тяхна страна и сега вече могат да го сметнат за основание да се заядят и с мен, да подложат на съмнение моите качества. Писна ми да превеждам след полуграмотни хора, които не владеят добре майчиния си език, при това филолози, лингвисти, висшисти... А шефът в момента омайва един рускоговорящ клиент колко е високо нивото на образованието в България, направо падам от смях.