Акрукс, същите чувства сега изпитвам и аз, само че няма как да ги кажа на родителите си. Надявам се да мине скоро тоя период. Неприятна работна среда, която ежедневно те напряга, и усещане за липса на подкрепа, а също така, че правиш нещо, което не те удовлетворява, но обстоятелствата го налагат и нямаш друга алтернатива. Не може пък съвсем нищо да не правиш.
И аз бях точно така през този ми период, отделно се намеси и квадратурата Плутон - Плутон и хукнах да уча магистратура по артистични психосоциални практики и там допълнително се натоварих - бяха се събрали все някакви с проблеми... сядахме на столчета в кръг и се почваха едни самопризнания как е минала седмицата, после рисунки и тълкуване на нарисуваното + игра на сцена, в която всеки си прави нещо си и трябва да реагира, както си иска, и да говори каквото си иска с цел да създадем все пак нещо. След сцената всеки трябваше да обяснява как се чувствал и защо е реагирал еди как си :012: Капакът беше, когато ни накараха да играем една игра - уж всеки трябва да си избере и да върви след ангел-хранителя си и да бяга от убиеца си, не помня какво беше точно условието, но аз накрая се оказах убиецът на половината народ там :043: Насядахме в кръг и тези, които си бяха решили да се пазят от мен, се оказа, че имат житейски проблеми в настоящето, които аз бях решила в миналото си и затова те не ме понасяли (това беше обяснението на преподавателя). И какво беше... единият преподаваше в университета, но не искаше да преподава - аз пък бях направила тази крачка, отдавна се бях отказала от тази си възможност :012: Друга искаше да се разведе, но не смееше, защото нямаше пари за квартира - аз се бях вече развела и живеех под наем в лукс
Трета беше финансов директор, ама искаше свобода и си реши що не да си направи като мен агенция за преводи, обаче не знаеше език :lol_hitting: След тази игра се отказах да участвам в подобни експерименти... Беше много, много труден период, но сама си го усложнявах допълнително
