Мен окончателно ме вбеси наглостта на едни клиенти /макар и да не се учудвам/ и реших този път и аз да въртя ретромеркуриеви номерца - не отговарям на обаждания, не отварям смс-и.
Имаше една сделка с рускоезичен клиент, на която аз асистирах и превеждах цялата предварителна документация. В момента, в който сделката се финализира, страните си стиснаха ръцете и посредниците си взеха тлъстите комисиони /а аз нито стотинка/, изведнъж ги домързя и започнаха цялата по-нататъшна организация да им прехвърлят на мене. При все това, че нито работа по трудов договор, нито съм на заплата, нито ми се плаща за тази организация нещо във вид на хонорари.
Върхът на наглостта беше да се очаква от мен да пропътувам 300 км, да ми ангажират 12 часа, да платят като за един и отгоре на всичкото сама да си организирам транспорт - да потърся познат с кола, който да ме закара и да ме върне. И сигурно да ме чака там 12 часа. Те хората друга работа си нямат, та да асистират моите благотворителни изяви.
Цялата работа по организацията трябва да се върши от посредника, комуто се плаща, а не да прехвърлят тоя ангажимент на човек, който реално не работи за тях. Те тука всички искат нищо да не правят, нищо да не произвеждат, само да са посредници, а най-добре - посредник на посредника. И да вземат много пари за чужд труд. Отвратена съм.