Така е, Лили. Днес за малко и аз се бях сдухала. Но прочетох една история, която ме опомни...
https://www.facebook.com/gergana.nedialkova.5/posts/1281263171906828?pnref=storyПреди години мечтаех да ходя доброволка в Африка, днес гледам, че е модерно да се ходи в Уганда. Вече не искам - намерих я тук. По-добре да помагам на свои сънародници в нужда.
Реших да работя още известно време на тази работа и съм основно за опита, който получавам, и който ми се струва безценен за момента.
Факт е, че не може и без пари, но щам някой така е решил, той да си отговаря пред съдбата. Интересното е, че всичките ми колеги в страната са на пълен щат, дори и в малки селища и малки училища, а нашия шеф дори връща солидни суми бюджет. Та, факторът в случая е, не че няма пари. Може би е до това преди всичко да си човек, да цениш и уважаваш човешкия труд и да имаш добра душа.
Само осигурителния стаж е на половина. Всъщност ми е все тая, кой знае след 30 г. дали изобщо ще има пенсионно осигуряване