Трудно е да прочетеш символиката на нещо, без да се облягаш и да следваш някакви правила, иначе навлизаме в сферата на кристалните кълба и ясновидството. Интуицията обаче определено е плюс.
Когато правилата започнат да пречат да виждаш, значи догмата е прекалено много и се опитваме чрез нея да достигнем и опишем нещо, което трудно се описва с прости думи.
Сещам се за един случай с човек, който е бездомен. Беше изпаднал в кома и в трудно положение. Намериха се хора, които го взеха под крилото си и му помогнаха. И като го питаха да обясни какво е станало, видял ли е нещо, той беше категоричен - не може с понятните за нас способи да опише музиката, която е чул, когато е бил в кома. Било божествена музика, ангелска.
Та така, тук и сега с нашите знания и незнания, ние се опитваме да предположим какво е слушал той по време на комата. А той - преминал нашите граници, съвсем друго видял. Така и не чухме ангелската музика, макар да се опита да я пресъздаде. Той беше преминал границите. А ние не сме.
Правилата са необходими. До момента, в който не пречат.
Как ще обясниш интуицията? С простички думи и правила ще се опиташ да я набиеш в някаква форма. Но тя няма форма, просто се случва, извън рамките на разбиранията ни. Или я следваш, или не. Въпрос на рамкиране.
Малко оспамихме темата. Простете. :38:
