Една вечер миналата седмица с приятелката ми си бяхме легнали. Страстите започваха да се нажежават, а тя внезапно каза: "Не съм в настроение, искам само да ме прегърнеш." "Какво? Какво трябва да значи това ?!" - подскочих аз. И тя изрече думите, от които всеки мъж на планетата се опасява ... "Ти не си на нивото на моите емоционални потребности като жена, така че аз не съм в състояние да задоволя твоите плътски желания на мъж." На моя втрещен поглед тя отговори: "Не можеш ли просто да ме обичаш заради човешката ми същност, а не заради секса ?" Осъзнавайки, че тази вечер няма да си го получа, се обърнах и заспах. Още на следващия ден си взех почивка и посветих времето си на нея. След прекрасен обяд отидохме на пазар в голяяяям неназован МОЛ. Обикалях с нея докато пробваше няколко скъпи парцала. Не можеше да се реши кой и харесва и затова и казах, че просто ще вземе всичките. Искаше и нови обувки за парцалките - "Да вземем по един чифт за всяка комбинация." - бях отново ларж. Отидохме и до бижутериите - взе си чифт диамантени обици. Абе, с една дума - беше на върха на щастието. Сигурно си е помислила, че съм на ръба на лудостта. Помислих си, че ме изпитва - поиска гривна за тенис, при положение, че изобщо не играе. Обаче аз я хвърлих в музиката - "Разбира се, скъпа." Беше пред оргазъм от възторг. Усмихвайки се и разтреперена от вълнение най-накрая каза: "Мисля, че това е всичко скъпи, хайде към касата." Едвам сдържайки се, измрънках: "Нее, мила, не съм в настроение." Лицето й побеля, ченето увисна в недоизречено "КАКВО?" И тогава додадох: "Скъпа! Просто исках да подържиш тези неща за малко. Ти не си на нивото на финансовите ми възможности като мъж, та да мога аз да задоволя твоите женски потребности от пазаруване." И когато се изцъкли оня усмъртителен поглед, прибавих: "Защо не ме обичаш заради това, което представлявам като личност, а не заради нещата, които ти купувам ?!" Очевидно и тази нощ няма да има секс